1И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. (Пс 94:14; 2 Кор 11:22; Фил 3:5)2Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите:3„Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“ (3 Цар 19:10)4И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“ (3 Цар 19:18)5Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат. (Рим 9:27)6А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела[1].7И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви, (Рим 9:31)8както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“ (Вт 29:3; Ис 29:10)9И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание. (Пс 69:23)10Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“
Спасението на езичниците
11И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите. (Рим 10:19)12Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос!13А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си,14за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях.15Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят?16Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.17Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината,18то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.19Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“20Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх.21Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади.22Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен.23Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади.24Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.
Спасението на целия Израил
25Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога.26И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков. (Ис 59:20)27Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“ (Ер 31:33; Евр 8:10; Евр 10:16)28Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците.29Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. (Чис 23:19; 1 Цар 15:29)30Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство,31така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани.32Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост. (Гал 3:22)33О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища! (Йов 5:9; Ис 55:8)34Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник? (Йов 15:8; Ис 40:13; 1 Кор 2:16)35Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща? (Йов 41:3)36Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин*. (1 Кор 8:6; Кол 1:16)