1Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. (Вт 32:1; Неем 9:9; Пс 105:1; Пс 106:1)2Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена,3това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи.4Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.5Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си,6за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си.7Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му.8И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.9Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката.10Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби;11забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал.12Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан.13Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена.14Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина.15Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода.16И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки.17Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния.18Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си.19И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?20Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил,22защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето,24за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб.25Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита.26Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния.27И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък,28които падаха сред стана им, около техните шатри.29И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха.30А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата,31гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил.32Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса.33Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут.34Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога.35И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител.36Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи,37защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му.38Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост.39И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.40Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя?41И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев.42Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника,43когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си.44Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води;45изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват;46даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците;47лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана;48добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии.49Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.50Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор;51порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам;52а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята.53Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето;54и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила.55И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри.56Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му;57отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък;58огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му.59Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил,60като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората;61и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.62Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство.63Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му.64Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват.65Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино;66отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги.67И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем,68а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше.69И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги.70Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете;71отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.72И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.