1На първия певец. По Йедутун[1]. Псалом на Асаф.2Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.3В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши.4Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.5Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.6Премислям отминалите дни и годините на древните времена.7Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:8„Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен?9Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?10Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“11Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“12Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням.13Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.14Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог?15Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.16Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф.17Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха.18Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде.19Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше.20Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя.21Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.