от Bulgarian Bible Society1[1] Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа. Защото Бог е на небето, а ти – на земята. Затуй думите ти да бъдат малко. (Пр 10:19; Як 1:19)2И както сънища идват от много грижи, така по многото слова се познава гласът на глупеца.3Ако си дал оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш – Той не благоволява към глупци. Каквото си обрекъл – изпълни го. (Чис 30:3; Вт 23:22; Пр 20:25)4По-добре е да не даваш обети, отколкото да даваш и да не изпълняваш.5Не позволявай на устата си да вкарва в грях плътта ти и не говори пред Божия посланик: „От недоглеждане е.“ Защо навличаш с думите си Божия гняв, та да погуби Той делото на твоите ръце?6И ето: подобно на много сънища, и многото думи са суетни. Но ти благоговей пред Бога. (Екл 12:13)7Видиш ли по земята насилие над бедняк и нарушение на съд и на правда, не се удивлявай. Защото над високия бди по-висок, а пък над тях – още по-висок. (Екл 3:16; Екл 4:1)8При все това предимство за една страна е цар, който полага грижи за нея.
Отношение към богатството
9Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета.10Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си? (Пр 19:6)11Дали е ял достатъчно или оскъдно, сладък е сънят за онзи, който полага труд, а пък богатият не мигва от преяждане.12Съгледах тежко зло под слънцето – богатство, събирано от притежателя му за негова вреда.13Пропада то от случай лош и ето че роди се син, а празна е ръката му.14И както е излязъл гол от майчина утроба, гол ще се върне, както е дошъл; и нищо той няма да вземе от изнурителния си труд, нищо, което би могъл да отнесе в ръка. (Йов 1:21; Пс 49:18; 1 Тим 6:7)15Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил?16А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.17И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда?18И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.19Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.