1За първия певец. Псалом на Давид.2[1] Небесата разказват за Божията слава и твърдта разгласява за делата на ръцете Му. (Бит 1:14; Сир 43:1)3Ден на деня предава слово и нощ на нощта разкрива знание4без говор или думи, без да се чува гласът им.5Техният зов се носи по цялата земя и техните думи – до краищата на света. В тях е поставил шатър за слънцето. (Рим 10:18)6И то излиза като младоженец от брачните покои, радва се като юнак да тича по своя път.7То изгрява от края на небесата и шества до техния край. От топлината му нищо не може да се укрие.8Законът на Господа е съвършен и запазва душата. Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри. (Пс 119:1)9Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето; заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.10Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена. Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.11Те са по-желани от злато, от много чисто злато, по-сладки са от капките на медената пита. (Пс 119:103; Пс 119:127)12И твоят служител е предупреждаван чрез тях. В спазването им е голямата награда.13Кой може да осъзнае своите грешки? За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.14Опази Своя служител и от умишлените грехове, за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен и чист от тежка вина.15Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!