1Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.2Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато, как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.3Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята. (Job 39:13)4Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда. Децата искат хляб и няма кой да им подаде. (La 2:11)5Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците; охранените в скъпи дрехи се валят в смет.6Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом: той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него. (Ge 19:24)7Князете и бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко. Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,8а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците. Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.9Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът, защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.10Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си, за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим. (De 28:53; Jer 19:9; La 2:20)11Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който разруши основите му. (La 2:3)12Царете земни и всички живеещи по света не вярваха, че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.13Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници, които сред него проливаха кръвта на праведници, (Jer 6:13; Eze 7:23)14скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв, така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.15„Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“ Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше: „Няма да ги има вече!“16Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях, защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.17Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ. От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси. (Jer 37:7; Eze 29:6)18А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици. Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.19Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето. Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.20Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят, за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.21Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц! Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш. (Isa 51:17; Jer 13:13; Jer 25:15; Jer 48:26; Jer 49:12; Jer 51:7; Eze 23:32; Hab 2:15)22Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова, Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове. (Ps 137:7; Isa 40:2)