1И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди.2Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. (Ис 26:17; Мих 4:9)3Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. (Дан 7:7; Отк 13:1; Отк 17:3)4Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. (Дан 8:10)5Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, (Пс 2:9; Отк 2:27; Отк 19:15)6а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни. (Отк 12:14)7И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, (Дан 10:13; Дан 12:1; Юда 1:9)8но не устояха и нямаха вече място на небето.9И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана*, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. (Бит 3:1; Лк 10:18; Отк 20:2)10И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник[1], понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. (Йов 1:9; Зах 3:1; Отк 11:15)11Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.12Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“13А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето.14А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея. (Изх 19:4; Ис 40:31; Дан 7:25; Дан 12:7)15А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката.16Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си.17Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус.18[2] И змеят остана на морския пясък[3].