1И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. (Отк 18:1)2В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята,3и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. (Ос 11:10; Ам 1:2; Ам 3:8)4И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“ (Дан 8:26; Дан 12:4)5И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето (Вт 32:40; Дан 12:7)6и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. (Бит 14:22; Изх 20:11; Неем 9:6; Пс 146:6)7В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“ (Ам 3:7)8И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“9Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ (Ез 2:8)10И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха.11И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“