1[1] Господ казва още: „И ти, Витлеем-Ефрата, макар и да си толкова малък между родовете от Юдея, от тебе ще произлезе Този, Който трябва да бъде владетел сред Моя народ в Израил. Произходът му е изначален, от вечността.“ (1 Цар 17:12; Мт 2:6; Йн 7:42)2Затова Той ще ги изостави до времето, когато ще роди онази, която трябва да роди; тогава при израилтяните ще се върнат и останалите им братя. (Ис 7:14)3Той ще се въздигне и ще владее с мощта на Господа, чрез великото име на Господа, Своя Бог, и те ще живеят спокойно, защото тогава Той ще се възвеличи до краищата на земята.4Самият Той ще бъде мир! Когато асирийците дойдат в земята ни и влязат в палатите ни, ще вдигнем против тях седем пастири и осем князе.5Те ще опустошат асирийската земя, а земята на Нимрод – до самите ѝ порти. Той именно ще бъде спасител от асирийците, когато те нахлуят в земята ни и когато влязат в пределите ни.6Между многобройните народи останалите от Яков ще бъдат като роса, която идва от Господа, като дъжд, който вали по тревата, без да зависи от човек и да се осланя на потомците на Адам. (Ос 14:6)7Останалите от Яков ще бъдат между многобройните народи и племена като лъв между горските зверове, като млад лъв сред овцете в кошара, който, когато минава, тъпче и разкъсва, без да има спасение.8Ръката ти ще се вдигне над твоите врагове и всички твои неприятели ще бъдат погубени.9Словото на Господа гласи: „В онзи ден ще погубя твоите коне и ще унищожа твоите колесници. (Ис 2:6)10Ще изтребя градовете в твоята земя и ще разруша всички твои крепости.11Ще унищожа твоите магьосничества и вече няма да имаш предвещатели.12Ще изтребя твоите идоли и кумири, които са сред тебе, и няма да се покланяш вече пред изделията на ръцете си.13Ще изкореня твоите свещени дъбрави и ще разоря градовете ти.14С гняв и ярост ще отмъстя на народите, които не са послушни.“