1А Иисус продължи да им говори с притчи* и каза: (Лк 14:16)2„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; (Отк 19:7)3и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. (Мт 21:34)4Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’5Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.6Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. (Мт 21:35)7Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.8След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.9Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’10И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. (Мт 5:45; Мт 13:47)11Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,12и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума.13Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, (Мт 8:12; Мт 25:30)14защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
За плащане на данък на императора
15Тогава фарисеите* се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. (Мк 12:13; Лк 20:20)16И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите* да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.17Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря*, или не?“18Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?19Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий*.20Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“21Те Му отговориха: „На кесаря*.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря*, а Божието – на Бога.“ (Рим 13:6)22И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи*, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24„Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’ (Вт 25:5)25И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,26същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.27А след всички умря и жената.28Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“29А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.30Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:32‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“ (Изх 3:6)33И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
Най-голямата заповед
34Но фарисеите*, като чуха, че Той затвори устата на садукеите*, събраха се заедно (Мк 12:28; Лк 10:25)35и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:36„Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“37А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: (Вт 6:5)38тази е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; (Лев 19:18; Мт 19:19; Гал 5:14; Як 2:8)40на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“ (Мт 7:12; Рим 13:8)
Иисус Христос и Давид
41И когато фарисеите* се бяха събрали, Иисус ги запита: (Мк 12:35; Лк 20:41)42„Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“43Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:44‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ (Пс 110:1; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)45И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“46И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита. (Мк 12:34; Лк 20:40)