Марко 8

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза: (Мт 15:32; Мк 6:32)2 „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде.3 Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“4 А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“5 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“6 И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа.7 Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях.8 И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи.9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.11 Дойдоха фарисеи* и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. (Мт 12:38; Мт 16:1; Лк 11:16; Йн 6:30)12 А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ (Лк 11:29)13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб.15 Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ (Лк 12:1)16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“17 А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? (Мк 6:52)18 Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? (Ер 5:21; Ез 12:2; Мк 4:12; Д А 28:26)19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ (Мк 6:41)20 „А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ (Мк 8:6)21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“22 Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него.23 Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ (Йн 9:6)24 А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“25 Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички.26 И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“27 Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ (Мт 16:13; Лк 9:18)28 А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ (Мк 6:14; Мк 9:11; Лк 9:7)29 Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ (Йн 6:68)30 И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.31 Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците* и книжниците*, да бъде убит и след три дена да възкръсне. (Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 24:7)32 И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява.33 А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана*, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“34 Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. (Мт 10:38; Лк 14:27)35 Защото, който иска да спаси живота си[1], ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси. (Лк 17:33; Йн 12:25)36 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?38 Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“ (Лк 12:9)