1И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. (Mt 10:1; Mt 10:5; Mr 6:7; Lu 10:1)2След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни.3На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. (Lu 22:35)4И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път.5И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ (Ac 13:51)6Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Ирод и Иисус Христос
7Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Mt 14:1; Mr 6:14)8други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. (Mt 16:14; Mr 8:28; Lu 9:19)9Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види. (Lu 23:8)
Чудодейното нахранване на пет хиляди души
10Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. (Mt 14:13; Mr 6:30; Mr 6:32; Joh 6:1)11Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.12А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“13Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ (2Ki 4:42)14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“15Така и сториха и сложиха всички да насядат.16Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.17И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
Петър обявява кой е Иисус
18Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ (Mt 16:13; Mr 8:27)19Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ (Mt 14:1; Mr 6:14; Lu 9:7)20Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“ (Lu 23:35; Joh 6:68)21Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,22като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“ (Mt 16:21; Mr 8:31; Lu 9:44; Lu 17:25; Lu 18:31; Lu 24:7; Lu 24:46)
Следване на Иисус Христос
23И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. (Mt 10:38; Mt 16:20; Mr 8:30; Lu 14:27)24Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. (Lu 17:33; Joh 12:25)25Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.26Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. (Lu 12:9)27Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
Преображение на Иисус Христос
28Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. (Mt 17:1; Mr 9:2)29И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.30И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия,31които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.32А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.33И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори.34Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.35И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ (De 18:15; Ps 2:7; Isa 42:1; Mt 12:18; Lu 3:22; Heb 1:5; Heb 5:5; 2Pe 1:17)36И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
Излекуване на момче, обладано от нечист дух
37На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. (Mt 17:14; Mr 9:14)38И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.39Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.40Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“41А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ (De 32:5; Php 2:15)42И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.
Предсказание за съда
43И всички се смаяха пред Божието величие. Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: (Mt 17:22; Mr 9:30)44„Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“45Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
Спор между учениците за първенство
46Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ (Mt 18:1; Mr 9:33; Lu 22:24)47Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си48и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“ (Mt 10:40; Lu 10:16; Joh 13:20)
„Който не е против вас, той е за вас“
49Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ (Mr 9:38)50Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“ (Mt 12:30; Mr 9:40; Lu 11:23)
Иисус Христос на път за Йерусалим. Негостоприемство на самаряните
51А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.52И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.53Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.54Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия[1]?“ (Ge 19:24; 2Ki 1:9)55Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.56Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души[2], а да спаси[3].“ И отидоха в друго село.
Какви трябва да са последователите на Иисус Христос
57И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ (Mt 8:18; Mt 8:19)58А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“59На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“60Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“61А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ (1Ki 19:20)62Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“