1В първия ден на седмицата[1] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1)2Те намериха камъка отместен от гроба,3но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.4И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. (Д А 1:10)5Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея.7Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 9:22; Лк 17:25; Лк 18:31; Лк 24:46)8Тогава те си спомниха думите Му.9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали.10Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите,11но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.12Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия* от Йерусалим. (Мк 16:12)14Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.15И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.16Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.17А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“19И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, (Д А 7:22)20как нашите първосвещеници* и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.21А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. (Д А 1:6)22Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба (Лк 24:1)23и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.24Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ (Лк 24:12; Йн 20:3)25Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. (Д А 3:18; Д А 17:2; Д А 26:22)26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“27И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.28Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.29Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.30А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде.31Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях.32И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“33В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.34Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. (1 Кор 15:5)35А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ (Мк 16:9; Йн 20:19; Д А 1:1; 1 Кор 15:5)37Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. (Мт 14:26; Мк 6:49)38Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?39Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“40И като каза това, показа им ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ (Д А 10:41)42Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед.43Той взе и яде пред тях.44След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ (Вт 1:1; Д А 3:18; Д А 17:2; Д А 26:22)45Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията,46и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден (Ис 53:1; Ос 6:2)47и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. (Д А 1:8; Д А 2:38; Д А 17:30)48Вие сте свидетели на това.49И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“ (Д А 1:4)
Възнесение на Иисус Христос
50Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови.51И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. (Мк 16:19; Д А 1:9)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. (Д А 1:12)53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин*.