1Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат. (Мт 27:2; Мт 27:11; Мк 15:1; Йн 18:28)2И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря*, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“ (Йн 18:33)3А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“4Тогава Пилат се обърна към първосвещениците* и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“ (Лк 23:14; Йн 19:5)5Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук.
Изпращане на Иисус Христос при Ирод
6Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец. (Д А 4:27)7И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим.8А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши. (Лк 9:9)9Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше.10Присъстваха и първосвещениците* и книжниците*, които яростно Го обвиняваха.11А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат.12И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг.
Осъждане на Иисус Христос на смърт
13А Пилат, като повика първо-свещениците*, началниците и народа, (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:38)14им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате. (Лк 23:4)15А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт.16Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“17А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник.18Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“ (Д А 3:13; Д А 13:27)19А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство.20Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус.21Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“22Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ (Лк 23:4)23Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.24И Пилат реши да бъде, както те искат.25Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.
Разпъване на Иисус Христос
26А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17)27Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.29Понеже наближават дни, когато ще се каже: ‘Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!’30Тогава ще започнат да казват на планините: ‘Паднете върху нас!’, и на хълмовете: ‘Затрупайте ни!’ (Ос 10:8; Отк 6:16)31Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“32Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно*, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17)34Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. (Пс 22:19; Д А 7:60)35Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ (Пс 22:8)36И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и (Пс 69:22)37казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“38А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви[1]: „Този е Царят на юдеите“.39Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“40А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото!41Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“42И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“43А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“
Кръстна смърт на Иисус Христос
44Беше вече около шестия час* и настана мрак по цялата земя до деветия час*. (Изх 26:31; Ам 8:9; Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:28)45Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата.46Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. (Пс 31:6; Д А 7:59)47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ (Д А 7:52; Д А 22:14)48Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.49А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея. (Лк 8:2)
Снемане на Иисус Христос от кръста и погребението Му
50Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив, (Мт 27:57; Мк 15:42; Йн 19:38)51и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите.52Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус.53И като Го сне, обви Го в плащаница* и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган.54Този ден беше петък* и настъпваше събота.55След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му.56Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът. (Изх 20:10; Вт 5:14)