1Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,2като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. (Лк 11:5)3В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“4Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,5понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“6Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!7А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?8Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“
Притча за митаря и фарисея
9На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:10„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.11Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,12постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“ (Лк 5:33; Лк 11:42)13А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“14Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“ (Мт 23:12; Лк 14:11; 1 Пет 5:6)
Иисус Христос благославя децата
15Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. (Мт 18:3; Мт 19:13; Мк 10:13)16Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.17Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
За опасностите от богатството
18Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ (Мт 19:16; Мк 10:17; Лк 10:25)19Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.20Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“ (Изх 20:12; Вт 5:16)21А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“22Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ (Лк 12:33; Д А 2:45; Д А 4:34)23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“26Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“27Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“28Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“29А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство (Лк 14:26)30и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“
Трето предсказание за страданията и възкресението
31И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки. (Мт 20:17; Мк 10:32; Лк 9:51; Лк 13:22; Лк 19:28)32Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят, (Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 17:25; Лк 24:7; Лк 24:26; Лк 24:46)33ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“34Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.
Излекуване на слепия в Йерихон
35Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. (Мт 20:29; Мк 10:46)36И като чу да минава край него народ, той попита какво е това.37Казаха му, че Иисус от Назарет минава.38Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“39Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“40Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита:41„Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“42Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“ (Лк 7:50; Лк 8:48; Лк 17:19)43И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.