1Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. (Мт 18:6; Мк 9:42)2За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките.3Бъдете внимателни към себе си! Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. (Мт 18:15)4И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: ‘Разкайвам се’ – прости му!“5Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“6А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: ‘Изтръгни се и се посади в морето’, и тя би ви послушала. (Мт 17:20; Мт 21:21; Мк 11:23)7Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: ‘Върви, седни на трапезата’?8Няма ли да му рече: ‘Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш’?9Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля.10Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим’.“
Излекуване на десет прокажени
11На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея. (Лк 9:51; Лк 13:22; Лк 19:28)12Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч13и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“14Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. (Лев 14:1; Лк 5:14)15Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,16и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин.17Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима?18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“19И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“ (Лк 7:50; Лк 8:48; Лк 18:42)
За идването на Божието царство
20Попитан от фарисеите* кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци, (Мт 24:36)21нито ще рекат: ‘Ето тук е, или пък там.’ Защото, ето Божието царство е вътре у вас[1].“22Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите.23И ще ви кажат: ‘Ето тук е или там е!’ Но вие не ходете след тях и не Го търсете! (Мт 24:26)24Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден. (Лк 21:27)25Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. (Лк 9:22; Лк 18:32; Лк 24:7)26И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки: (Бит 6:5; Мт 24:37)27ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички. (Бит 7:6)28Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха. (Бит 19:1)29Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички.30Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки.31В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му – в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад! (Мт 24:17; Мк 13:15)32Спомняйте си за жената на Лот! (Бит 19:26)33Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси. (Мт 10:39; Мт 16:25; Мк 8:35; Лк 9:24; Йн 12:25)34Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля – единия ще вземат, а другия ще оставят. (Мт 24:40)35Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят.36Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят[2].“37Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“ (Мт 24:28)