1Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. (Mt 18:6; Mt 18:15; Mt 18:21; Mt 18:22; Mr 9:42)2За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките.3Бъдете внимателни към себе си! Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. (Mt 18:15; Mt 18:21)4И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ – прости му!“5Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“6А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала. (Mt 17:20; Mt 21:21; Mr 11:23)7Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“?8Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“?9Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля.10Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“
Излекуване на десет прокажени
11На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея. (Lu 9:51; Lu 13:22; Lu 19:28)12Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч13и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“14Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. (Le 14:1; Lu 5:14)15Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,16и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин.17Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима?18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“19И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“ (Lu 7:50; Lu 8:48; Lu 18:42)
За идването на Божието царство
20Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци, (Mt 24:23; Mt 24:36; Mt 24:37)21нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас[1].“22Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите.23И ще ви кажат: „Ето тук е или там е!“ Но вие не ходете след тях и не Го търсете! (Mt 24:26)24Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден. (Lu 21:27)25Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. (Lu 9:22; Lu 18:32; Lu 24:7)26И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки: (Ge 6:5; Mt 24:37)27ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички. (Ge 7:6)28Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха. (Ge 19:1)29Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички.30Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки.31В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му – в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад! (Mt 24:17; Mr 13:15)32Спомняйте си за жената на Лот! (Ge 19:26)33Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси. (Mt 10:39; Mt 16:25; Mr 8:35; Lu 9:24; Joh 12:25)34Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля – единия ще вземат, а другия ще оставят. (Mt 24:40)35Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят.36Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят[2].“37Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“ (Mt 24:28)