1В отговор Йов каза:2„Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? (Екл 6:10)3Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.4Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?5Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;6Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.7Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. (Ис 13:13)8Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; (Пс 104:2; Ис 40:22; Ис 42:5)9сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди* и тайните чертози на Юга*; (Йов 38:31; Ам 5:8)10твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. (Йов 5:9)11Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. (Йов 23:8)12Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: ‘Какво правиш?’13Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав*. (Пс 89:11)14И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?15На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.16Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,17Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,18не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. (Йов 7:19)19Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове?20Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.21Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.22Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. (Екл 9:2)23Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.24Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?25А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,26летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.27Ако си кажа: ‘Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя’,28то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.29Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?30Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, (Ер 2:22)31и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.32Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!33О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.34Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва –35тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.