Йов 39 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? 2 Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? 3 Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. 4 Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях. 5 Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, 6 на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. 7 Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, 8 претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина. 9 Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? 10 Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? 11 Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? 12 Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене? 13 Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? 14 Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, 15 но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. 16 Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. (П Ер 4:3) 17 Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. 18 Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му. 19 Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? 20 Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. 21 Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. 22 Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. 23 Над него звънти колчан и бляскат копия. 24 В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. 25 Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик. 26 Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? 27 По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? 28 Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. 29 Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. 30 Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“ (Мт 24:28)