1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. (Мт 28:1; Мк 16:1; Лк 24:1; Йн 19:25)2Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“3Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.4Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба.5И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба. (Йн 19:40)6След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали.7А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място.8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва.9Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.10Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.
Явяване на възкръсналия Иисус на Мария Магдалина
11А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба12и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус. (Лк 24:23)13Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“14След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус. (Йн 21:4)15Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“16Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни*!“, което значи „Учителю“. (Мк 10:51)17Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“18Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
19А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите*, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ (Мт 28:16; Мк 16:14; Лк 24:36; Йн 7:13; Йн 9:22; Йн 19:38; 1 Кор 15:5)20След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. (Йн 16:16)21А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ (Йн 4:38; Йн 14:27; Йн 17:18)22Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. (Йн 1:33; Йн 7:39; Йн 14:26; Йн 15:26)23На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“ (Мт 16:19; Мт 18:18)
Иисус Христос и Тома
24А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус. (Йн 11:16; Йн 14:5)25Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“ (Йн 4:48)26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“27После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“ (Йн 19:34)28Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“29Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“
Целта на това Евангелие
30Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга.31А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него[1]. (Йн 3:15)