John 20

Съвременен български превод

from Bulgarian Bible Society
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. (Mt 28:1; Mr 16:1; Lu 24:1; Joh 19:25)2 Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“3 Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.4 Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба.5 И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба. (Joh 19:40)6 След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали.7 А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място.8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва.9 Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.10 Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба (Mt 28:9; Mr 16:9)12 и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус. (Lu 24:23)13 Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“14 След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус. (Joh 21:4)15 Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“16 Иисус и каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“. (Mr 10:51)17 Иисус и рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“18 Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той и е казал това.19 А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ (Mt 28:16; Mr 16:14; Lu 24:36; Joh 7:13; Joh 9:22; Joh 19:38; 1Co 15:5)20 След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. (Joh 16:16; Joh 16:22)21 А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ (Joh 4:38; Joh 14:27; Joh 17:18)22 Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. (Joh 1:33; Joh 7:39; Joh 14:26; Joh 15:26)23 На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“ (Mt 16:19; Mt 18:18)24 А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус. (Joh 11:16; Joh 14:5)25 Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“ (Joh 4:48)26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“27 После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“ (Joh 19:34)28 Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“29 Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“30 Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга.31 А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него[1]. (Joh 3:15)