1Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват. (Мт 27:26; Мк 15:15)2А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница*.3И[1] казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето.4Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“5Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница*. И Пилат им рече: „Ето Човека!“6А когато първосвещениците* и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“ (Йн 18:31)7Юдеите* му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“ (Лев 24:16; Йн 5:18; Йн 10:33)8Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече.9И пак влезе в преторията* и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор.10Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“11Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“ (Йн 3:27)12От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите* обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“13Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Лито̀стротон*, а по еврейски Гавата̀.14Тогава беше денят за подготовка на Пасха[2], към шестия час[3]. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“ (Йн 19:31)15Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците* отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“ (Д А 13:28)
Разпъване, смърт и погребение на Иисус Христос
16Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха. (Мт 27:32; Мк 15:21; Лк 23:26)17И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно*, по еврейски Голгота.18Там Го разпънаха и заедно с Него други двама – от едната и от другата страна, а по средата – Иисус.19А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“. (Йн 18:5)20Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински.21Тогава юдейските първосвещеници* казаха на Пилат: „Не пиши: ‘Цар на юдеите’, но: ‘Този твърдеше: «Аз съм Царят на юдеите»’.“22Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“23А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло.24Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците. (Пс 22:19)25При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина.26А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“27После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“ (Пс 22:16; Мт 27:45; Мк 15:33; Лк 23:44; Йн 13:1; Йн 18:4)29Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп* и я поднесоха до устата Му. (Пс 69:22)30А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух.31Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота – защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат. (Вт 21:22; Йн 19:14)32Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него.33А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете,34но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода.35Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие.36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“ (Изх 12:46; Чис 9:12; Пс 34:21)37И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“ (Зах 12:10; Отк 1:7)38След това Йосиф от Ариматея – ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите – помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус. (Мт 27:57; Мк 15:42; Лк 23:50; Йн 7:13; Йн 9:22; Йн 20:19)39Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри* смес от смирна* и алое. (Йн 3:1; Йн 7:50)40Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си.41На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.42Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо. (Йн 19:14)