1Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. (Лк 10:38)2А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. (Йн 12:3)3Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“4Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ (Йн 9:3)5А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.6Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.7След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“8Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите* искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ (Йн 8:59; Йн 10:31)9Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Йн 8:12; Йн 9:4; Йн 12:35)10А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“11Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ (Мк 5:39)12Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“13Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.14Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.15Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“16Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“17Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*.19Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. (Йн 12:9)20Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.21Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Йн 11:32)22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“23Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“24Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“25Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. (Йн 5:21; Йн 8:51)26Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“27Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“ (Йн 1:9; Йн 6:14; Йн 18:37)28Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“29Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.30Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.31Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.32А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ (Йн 11:21)33Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано34рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“35Иисус се просълзи.36Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“37Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“ (Йн 9:1)38Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.39Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“40Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“41Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият[1]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. (Йн 17:1)42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ (Йн 17:8)43След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ (Йн 5:28)44И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
Заговор за убийството на Иисус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. (Йн 8:30)46А някои от тях отидоха при фарисеите* и им разказаха какво извърши Иисус.47Затова първосвещениците* и фарисеите* се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“49Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник*, им рече: „Вие нищо не разбирате, (Лк 3:2; Йн 18:13)50нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“51Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник* през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; (Йн 10:16)52и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.53И от този ден те се сговориха да Го убият. (Мт 26:1; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 5:18; Йн 7:1; Йн 8:37)54Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.55Наближаваше юдейската Пасха* и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха*, за да се очистят.56Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ (Йн 7:11)57А първосвещениците* и фарисеите* бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.