Исая 47

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Слез и седни в праха ти, девице, дъще Вавилонска! Седни на земята без престол, дъще Халдейска! Не, повече няма да те наричат изнежена и изтънчена.2 Вземи ръчната мелница и мели брашното! Свали булото си, запретни полите си, разголи краката си, премини реките.3 Твоят срам ще се открие, ще се разкрие също и твоят позор. Ще раздавам възмездие и никого няма да пощадя. (Ер 13:22)4 Името на Нашия Изкупител е Господ Вседържител – Той, Всесветият на Израил, говори:5 „Седни, мълчи и се скрий в тъмнината, дъще Халдейска, защото вече няма да те наричат господарка на царствата.6 Аз се разгневих на Своя народ, унизих Своето наследство и ги предадох в твоите ръце. Но ти не оказа милост към тях, като и на стареца налагаше най-тежкото си иго. (Ис 10:6; Зах 1:15)7 Ти си мислеше: ‘Вечно ще бъда господарка.’ Ето защо не обръщаше внимание на всичко това, не помисляше какъв ще бъде краят. (Вт 32:28)8 Но сега изслушай това ти, сладострастнице, която живееш в сигурност, която мислиш за себе си: ‘Аз съм единствена и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще бъда без деца.’ (Соф 2:15; Отк 18:7)9 Но внезапно в един ден ще те сполетят и двете – загубата на децата и овдовяването; в пълна мярка ще те сполетят те въпреки многото ти вълшебства и голямата сила на магиите ти.10 Защото ти се надяваше на злодейството си и си мислеше: ‘Никой не ме вижда.’ Твоята мъдрост и твоето знание те увлякоха и ти си мислеше: ‘Аз съм единствена и освен мене няма друга.’11 Ще те сполети нещастие и няма да го отблъснеш с вълшебства; ще те връхлети беда, която няма да можеш да избегнеш; внезапно ще те сполети гибел, за която не можеш и да си помислиш.12 Прави си своите магии и многото си вълшебства, с които се занимаваш от младини: може би ще си помогнеш, може би ще устоиш.13 Ти си уморена от многото си съветници; нека сега да станат и да те спасят онези, които гадаят по небето, звездобройците и прорицателите по новолуния, за да кажат какво ти предстои.14 Ето те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън да поседи пред него.15 Такива са станали твоите гадатели, за които си се трудила, с които си търгувала от младостта си. Ще се разбягат всеки по своя път; няма кой да те спаси.“