от Bulgarian Bible Society1– Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион. (Ис 16:6; Ер 48:29)2Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон.3„Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца.4Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята.5И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“ (Ис 9:5; Ис 11:1; Ис 32:1)6Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство.7Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма.8Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето.9Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер.10Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна.11Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет.12И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне.13Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна.14А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“