Исая 17 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Срещу Дамаск

1 Пророчество за Дамаск Ето Дамаск не е вече град и ще стане купчина развалини. (Ер 49:23; Ам 1:3; Зах 9:1)

Ер 49:23Ам 1:3Зах 9:1

2 Градовете на Ароер ще са напуснати, ще принадлежат на стадата – да стануват там, и няма да има кой да ги плаши. 3 И няма да има крепост в Ефрем и царство в Дамаск. И с останалите от сирийците ще стане така, както със славата на израилевите синове – казва Господ Вседържител. 4 И в този ден славата на Яков ще се намали и затлъстялото му тяло ще измършавее. 5 Ще стане така, както когато жътварят с ръката си жъне класовете и събира заедно стъблата. Тогава ще стане така, както когато пожънат класовете в долината Рефаим. 6 В него ще остане остатък, както е при тръскането на маслиново дърво – две-три маслини в горните клончета, четири-пет – на плодородните клони – казва Господ, Бог на Израил. 7 В този ден човек ще се обърне към Създателя си и очите му ще гледат към Светия на Израил. 8 И няма да поглежда повече жертвениците, дело на ръцете си. И няма да гледа към това, което направиха пръстите му – към дървените и към другите идоли. 9 В този ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените светилища в горите и на планинските височини, които бяха напуснати при идването на израилевите синове, и ще бъдат опустошени. 10 Тъй като си забравил Бога на спасението си и не си спомняше за скалата на прибежището си, затова насаждаш приятни градини, разсади от чужди места. (Вт 32:18; Ис 44:8)

Вт 32:18Ис 44:8

11 В деня, когато насаждаше, ти се грижеше насаденото да расте. Но в деня, когато събираш реколтата, ще бъде един куп на скръб и тежка болест.

Напразни атаки от народите

12 Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води. 13 Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър. 14 По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.