1Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.
Увод – суета на суетите
2Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. (Пс 62:10; Екл 12:8)3Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето?4Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена. (Сир 14:18)5Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява.6Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат.7Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново. (Сир 40:11)8Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. (Пр 27:20)9Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. (Екл 3:15)10Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас.11Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.
Суетата на човешката мъдрост
12Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.13И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. (Екл 3:10)14Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.15Криво не се изправя и което липсва, не се брои.16Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. (3 Цар 3:12; 3 Цар 5:9; 3 Цар 10:1; 3 Цар 10:23; Сир 47:14)17И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър.18Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.