1Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят. (Евр 7:19)2Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.3Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,4защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове. (Евр 9:13)5Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви. (Пс 40:7)6Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“7Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“8Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния* и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.9След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.10По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
Съвършенството на кръстната Христова жертва
11Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове. (Изх 29:38; Евр 7:27)12А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога, (Пс 110:1; Мк 16:19)13очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му. (Евр 1:13; Евр 8:1)14Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.15За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:16„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава: (Ер 31:33; Евр 8:10)17„И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“18А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
Новият път на вярата
19И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище* чрез кръвта на Иисус Христос20по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, (Евр 6:19)21и като имаме велик Свещеник над Божия дом, (Зах 6:11)22нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. (Ез 36:25)23Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. (Евр 4:14)24Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.25Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Опасност от отстъпничество
26Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове, (Евр 6:4)27а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога. (Ис 26:11)28Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели, (Чис 35:30; Вт 17:6; Вт 19:15)29то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? (Изх 24:8; Мт 26:28)30Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ[1]. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“ (Вт 32:35; Рим 12:19)31Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
Наставления за постоянство и търпение
32Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:33понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.34Вие страдахте заедно с мене в моите окови[2] и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот. (Евр 13:3)35И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.36Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.37Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави. (Ав 2:3)38А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“ (Рим 1:17; Гал 3:11)39Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.