1В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите* против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби.2Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите.3Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба,4а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“5Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит* от Антиохия. (Д А 8:5; Д А 21:8)6Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях. (Д А 8:17; Д А 9:17; Д А 13:3; Д А 19:6; Д А 28:8)7И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата. (Д А 2:41)
Архидякон Стефан на съд пред синедриона*
8А Стефан, изпълнен с вяра[1] и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа. (Д А 2:43)9Но някои от тъй наречената синагога на либертинците*, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия*, влязоха в спор със Стефан,10но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше. (Лк 21:15)11Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“12Така те подбудиха народа, стареите и книжниците* и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона*.13Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място[2] и закона. (Д А 21:28; Д А 25:8)14Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“ (Мт 24:2; Мт 26:61; Йн 2:19)15И всички, които седяха в синедриона*, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.