1А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. (Д А 1:8; Д А 11:19; Д А 26:10)2Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха.3Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 22:19; Д А 26:9; 1 Кор 15:9; Гал 1:13; Фил 3:6; 1 Тим 1:13)
Дякон Филип в Самария
4А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. (Д А 11:19)5Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. (Д А 6:5; Д А 21:8)6Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше:7нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха.8И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек.10Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“11А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени.13Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.14Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.15Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, (Д А 10:44; Д А 19:5)16защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус.17Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. (Д А 6:6)18А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари19и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“20Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари.21Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.22Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[1], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.23Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“24А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“25Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“27Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,28сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.29Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“30Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“31Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. (Ис 53:7)33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“34Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“35Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.36Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“37А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[2]38И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти.39Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[3] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (3 Цар 18:12; 4 Цар 2:16; Ез 11:24)40А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария. (Д А 21:8)