Деяния 2:18 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Светият Дух слиза върху апостолите

1 А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, (Лев 23:15; Вт 16:9)

Лев 23:15Вт 16:9

2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 4 Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. (Д А 2:11; Д А 19:6) 5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил: 17 „И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът^[1]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; (Йоил 3:1) 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. (Лк 21:11) 20 Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. (Ис 13:10; Ис 24:23; Мт 24:29; Лк 21:25; Отк 6:12; Отк 8:12)

Ис 13:10Ис 24:23Мт 24:29Лк 21:25Отк 6:12Отк 8:12

21 И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“. (Рим 10:13) 22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея^[2], засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, 23 този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. (Лк 23:33) 24 Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. (Лк 24:5) 25 Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. (Пс 16:8) 26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. 27 Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. (Д А 2:31; Д А 13:35) 28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“ 29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. 30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос^[3] и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; Пс 132:11) 31 предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. (Пс 16:10; Д А 2:27) 32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. (Лк 24:36) 33 И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. (Д А 5:31) 34 Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Лк 20:42) 35 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ (1 Кор 15:25; Евр 1:13)

1 Кор 15:25Евр 1:13

36 И тъй, нека целият дом на Израил^[4] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“ 37 Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ (Д А 16:30) 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ (Ис 57:18) 40 И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ (Фил 2:15) 41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души. (Д А 2:47; Д А 4:4; Д А 5:12; Д А 5:14; Д А 6:7; Д А 11:21; Д А 12:24; Д А 16:5)

Д А 2:47Д А 4:4Д А 5:12Д А 5:14Д А 6:7Д А 11:21Д А 12:24Д А 16:5

Животът в първата християнска община

42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. (Д А 4:30; Д А 4:32; Д А 6:8; Д А 14:3; Д А 15:12)

Д А 4:30Д А 4:32Д А 6:8Д А 14:3Д А 15:12

44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. (Лк 12:33; Лк 18:22) 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата^[5] такива, които се спасяваха.