1А когато настана ден Петдесетница* и всички в единомислие стояха събрани заедно, (Лев 23:15; Вт 16:9)2внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.3И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях.4Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. (Д А 2:11; Д А 19:6)5А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.6Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.7Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?8Как тъй всеки от нас слуша родния си език?9Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,10на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити*,11критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“12Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“13А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
Проповед на апостол Петър
14Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:15тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта,16но се случи реченото чрез пророк Йоил:17‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът[1]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; (Йоил 3:1)18и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват.19Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. (Лк 21:11)20Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. (Ис 13:10; Ис 24:23; Мт 24:29; Лк 21:25; Отк 6:12; Отк 8:12)21И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’. (Рим 10:13)22Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея[2], засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете,23този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. (Лк 23:33)24Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. (Лк 24:5)25Защото Давид казва за Него: ‘Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. (Пс 16:8)26Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда.27Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. (Д А 2:31; Д А 13:35)28Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.’29Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес.30А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос[3] и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; Пс 132:11)31предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. (Пс 16:10; Д А 2:27)32Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. (Лк 24:36)33И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. (Д А 5:31)34Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: ‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Лк 20:42)35докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ (1 Кор 15:25; Евр 1:13)36И тъй, нека целият дом на Израил[4] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“37Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ (Д А 16:30)38А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух.39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ (Ис 57:18)40И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ (Фил 2:15)41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души. (Д А 2:47; Д А 4:4; Д А 5:12; Д А 5:14; Д А 6:7; Д А 11:21; Д А 12:24; Д А 16:5)
Животът в първата християнска община
42Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.43Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. (Д А 4:30; Д А 4:32; Д А 6:8; Д А 14:3; Д А 15:12)44А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,45продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. (Лк 12:33; Лк 18:22)46И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце,47като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[5] такива, които се спасяваха.