1Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици2и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ (Йн 7:39; Д А 2:38)3Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ (Д А 18:25)4Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ (Лк 3:3; Д А 1:5; Д А 13:24)5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус.6И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. (Д А 2:4; Д А 8:14; Д А 10:46)7Всички бяха около дванадесет души.8Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство.9Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. (Д А 9:2)10Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини*, чуха словото на Господ Иисус.
Синовете на Скева
11А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. (Мк 16:20; Д А 14:3)12Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.13Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ (Д А 16:18)14Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник*.15А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“16И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща.17Това стана известно на всички юдеи и елини*, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. (Д А 2:43)18И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.19А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми* сребро.20Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече. (Д А 2:41; Д А 6:7)
Размирици в Ефес
21След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ (Д А 23:11; Рим 1:10; 1 Кор 16:5; 2 Кор 1:16)22И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия*. (Д А 16:1; Рим 16:23; 2 Кор 1:8; 2 Тим 4:20)23По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. (Д А 9:2)24Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,25като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! (Д А 16:19)26А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. (Пс 115:4; Ер 10:3; Д А 17:29; Прем 14:8)27Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия* и целият свят почитат, да загуби величието си.“28Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ (Д А 19:34)29И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. (Д А 20:4)30Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.31Също и някои от управителите на областта Азия*, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра.32И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали.33По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа.34Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“35Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол?36И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено.37А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[1] са хулили.38Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули* – нека подадат жалба един против друг.39Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание.40[2] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.