1Тогава Исаак повика Яков. След като го благослови, той му поръча: „Не се жени за хетка.2Стани, иди в Месопотамия, в дома на бащата на майка ти Ватуил, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лаван, брата на майка ти.3А Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и да те размножи, за да произлязат от тебе много народи.4Да ти даде благословията на Авраам – на тебе и на твоето потомство, за да наследиш земята, в която живееш и която Бог даде на Авраам!“ (Бит 17:4)5Исаак изпрати Яков и той отиде в Месопотамия при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав.6Исав видя, че Исаак благослови Яков и с благословение го изпрати в Месопотамия, за да си вземе оттам жена с поръка: „Не се жени за хетка“,7както и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.8Исав разбра, че ханаанките не са по угода на баща му Исаак.9Затова той отиде при Измаил и освен другите си жени взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаил, сестра на Навайот. (Бит 25:13; Бит 36:3)10А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан.11Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място.12И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея. (Йн 1:51)13Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти. (Бит 12:7; Бит 13:14)14То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята. (Бит 12:3; Бит 15:5; Бит 18:18; Бит 22:18; Бит 26:4)15Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“16Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“17Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“18Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него.19Това място Яков нарече Ветил*, а преди това този град се наричаше Луз. (Бит 35:6; Бит 48:3; Съд 1:23; Ос 12:5)20Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,21ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог,22тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“