1Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил[1]: (1 Цар 9:16; 3 Цар 1:39)2когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: „Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: „Какво да направя за своя син?“3Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино.4Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях.5След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража[2]; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват.6Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.7Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог.8Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“9Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.10Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях. (1 Цар 19:20)11Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“12Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“13Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма.14И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“15Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“16И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.17След това Самуил свика народа при Господа в Масифа18и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха. (Изх 20:2; Лев 25:38; Съд 6:8)19А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: „Не, непременно ни постави цар.“ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си[3].“20Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий. (И Н 7:16)21След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха. (Д А 13:21)22Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“23Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички. (1 Цар 9:2)24Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“ (4 Цар 11:12)25След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом. (1 Цар 8:11)26Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог.27Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това. (1 Цар 11:12)
1Samuel prit une fiole d'huile qu'il versa sur la tête de Saül. Il l'embrassa et dit: «L'Eternel t'a désigné par onction pour que tu sois le chef de son héritage[1].2Aujourd'hui, après m'avoir quitté, tu trouveras deux hommes près du tombeau de Rachel, sur la frontière de Benjamin, à Tseltsach. Ils te diront: ‘Les ânesses à la recherche desquelles tu es allé sont retrouvées. Maintenant ton père ne pense plus aux ânesses, mais il s'inquiète pour vous, il dit: Que dois-je faire au sujet de mon fils?’3De là tu iras plus loin et tu arriveras au chêne de Thabor, où tu rencontreras trois hommes en train de monter vers Dieu à Béthel. Ils portent l'un 3 chevreaux, l'autre 3 gâteaux de pain et l'autre une outre de vin.4Ils te demanderont comment tu vas et te donneront deux pains. Tu les accepteras de leur part.5Après cela, tu arriveras à Guibea-Elohim, où se trouve une garnison de Philistins. En entrant dans la ville, tu rencontreras une troupe de prophètes qui descendent du haut lieu, précédés du luth, du tambourin, de la flûte et de la harpe, et qui prophétisent.6L'Esprit de l'Eternel viendra sur toi; tu prophétiseras avec eux et tu deviendras un autre homme.7Lorsque ces signes se seront réalisés pour toi, fais ce que tu trouveras à faire, car Dieu est avec toi.8Puis tu descendras avant moi à Guilgal. Je descendrai vers toi pour offrir des holocaustes et des sacrifices de communion. Tu attendras 7 jours, jusqu'à ce que j'arrive vers toi et que je te dise ce que tu dois faire.»9Dès que Saül eut tourné le dos pour se séparer de Samuel, Dieu lui donna un autre cœur et tous ces signes se réalisèrent le même jour.10Lorsqu'ils arrivèrent à Guibea, une troupe de prophètes vint à sa rencontre. L'Esprit de Dieu vint sur lui et il prophétisa au milieu d'eux.11Tous ceux qui l'avaient connu auparavant virent qu'il prophétisait avec les prophètes, et les membres du peuple se disaient l'un à l'autre: «Qu'est-il arrivé au fils de Kis? Saül est-il aussi parmi les prophètes?»12Quelqu'un de Guibea ajouta: «Et qui est leur père?» De là vient le proverbe: «Saül est-il aussi parmi les prophètes?»13Lorsqu'il eut fini de prophétiser, Saül se rendit au haut lieu.14Son oncle lui demanda, ainsi qu'à son serviteur: «Où êtes-vous allés?» Saül répondit: «A la recherche des ânesses, mais nous ne les avons pas aperçues et nous sommes allés trouver Samuel.»15L'oncle de Saül reprit: «Raconte-moi donc ce que vous a dit Samuel.»16Saül répondit à son oncle: «Il nous a assuré que les ânesses étaient retrouvées.» Il ne lui dit rien de la royauté dont avait parlé Samuel.17Samuel convoqua le peuple devant l'Eternel à Mitspa.18Il annonça aux Israélites: «Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu d'Israël: C'est moi qui ai fait sortir Israël d'Egypte, qui vous ai délivrés de la domination des Egyptiens et de tous les royaumes qui vous opprimaient.19Et aujourd'hui, vous rejetez votre Dieu, celui qui vous a délivrés de tous vos maux et de toutes vos souffrances, et vous lui dites: ‘Etablis un roi sur nous!’ Présentez-vous maintenant devant l'Eternel par tribus et par milliers.»20Samuel fit approcher toutes les tribus d'Israël, et la tribu de Benjamin fut désignée.21Il fit approcher la tribu de Benjamin clan par clan, et le clan de Matri fut désigné. Puis Saül, fils de Kis, fut désigné. On le chercha, mais on ne le trouva pas.22On consulta de nouveau l'Eternel en demandant: «Y a-t-il encore un homme qui soit venu ici?» L'Eternel dit: «Il est caché vers les bagages.»23On courut le tirer de là et il se présenta au milieu du peuple. Il les dépassait tous d'une tête.24Samuel dit à tout le peuple: «Voyez-vous celui que l'Eternel a choisi? Il n'y a personne dans tout le peuple qui soit pareil à lui.» Et tout le peuple cria: «Vive le roi!»25Samuel fit alors connaître au peuple le droit relatif à la royauté, et il l'écrivit dans un livre qu'il déposa devant l'Eternel. Puis il renvoya tout le peuple, chacun chez soi.26Saül aussi alla chez lui à Guibea, accompagné des hommes de valeur dont Dieu avait touché le cœur.27Il y eut toutefois des vauriens qui dirent: «Quoi! C'est celui-ci qui nous sauvera!» Ils le méprisèrent et ne lui apportèrent aucun cadeau, mais Saül n'y prêta pas attention.