от Bulgarian Bible Society1Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан2– само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели:3петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат. (И Н 13:3)4Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им.5Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци[1] и йевусейци,6вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.
Първи съдия – Готониил
7Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти.8Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години.9След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави – Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев. (И Н 15:17; Съд 1:13)10Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение.11Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря. (Съд 3:30; Съд 5:31; Съд 8:28)
Втори съдия – Аод
12Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа.13Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите.14Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.15Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон.16Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,17и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел.18Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете,19върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха.20Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола.21Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му22толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад.23Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.24След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“25Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.26Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират.27Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.28И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине.29Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави.30Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години. (Съд 3:11; Съд 5:31; Съд 8:28)
Трети съдия – Самегар
31След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил. (Съд 5:6)
Съдии 3
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Voici les nations que l'Eternel laissa tranquilles pour mettre à travers elles les Israélites à l'épreuve, tous ceux qui n'avaient pas connu les guerres de conquête de Canaan.2– Il voulait seulement que les générations des Israélites, ceux qui ne l'avaient pas connue auparavant, connaissent et apprennent la guerre. –3Ces nations étaient les suivantes: les cinq princes des Philistins, tous les Cananéens, les Sidoniens et les Héviens qui habitaient la région montagneuse du Liban, depuis le mont Baal-Hermon jusqu'à l'entrée de Hamath.4Elles servirent à mettre les Israélites à l'épreuve, afin que l'Eternel sache s'ils obéiraient aux commandements qu'il avait prescrits à leurs ancêtres par l'intermédiaire de Moïse.5Les Israélites habitèrent au milieu des Cananéens, des Hittites, des Amoréens, des Phéréziens, des Héviens et des Jébusiens.6Ils prirent leurs filles pour femmes, ils donnèrent leurs propres filles à leurs fils, et ils servirent leurs dieux.
Victoire d'Othniel sur le roi de Mésopotamie
7Les Israélites firent ce qui déplaît à l'Eternel: ils oublièrent l'Eternel et servirent les Baals et les idoles.8La colère de l'Eternel s'enflamma alors contre Israël et il les vendit à Cushan-Risheathaïm, le roi de Mésopotamie, de sorte qu'ils lui furent soumis pendant 8 ans.9Les Israélites crièrent à l'Eternel et l'Eternel fit surgir pour eux un libérateur qui les délivra. C'était Othniel, fils de Kenaz, le frère cadet de Caleb.10L'Esprit de l'Eternel reposa sur lui. Il devint juge en Israël et partit en guerre. L'Eternel livra entre ses mains Cushan-Risheathaïm, le roi de Mésopotamie, et il exerça une puissante domination sur Cushan-Risheathaïm.11Le pays fut en paix pendant 40 ans. Puis Othniel, fils de Kenaz, mourut.
Victoire d'Ehud sur les Moabites
12Les Israélites firent encore ce qui déplaît à l'Eternel et l'Eternel donna de la force à Eglon, le roi de Moab, contre Israël. Cela arriva parce qu'ils avaient fait ce qui déplaît à l'Eternel.13Eglon rallia les Ammonites et les Amalécites et se mit en marche. Il battit Israël et ils s'emparèrent de la ville des palmiers.14Les Israélites furent pendant 18 ans soumis à Eglon, le roi de Moab.15Les Israélites crièrent à l'Eternel, et l'Eternel fit surgir pour eux un libérateur. C'était Ehud, fils de Guéra, un Benjaminite qui était gaucher. Les Israélites envoyèrent par son intermédiaire un cadeau à Eglon, le roi de Moab.16Ehud se fabriqua une épée à deux tranchants, longue de 50 centimètres, et il la mit à sa ceinture sous ses vêtements, le long de sa cuisse droite.17Il offrit le cadeau à Eglon, roi de Moab. Or Eglon était un homme très gros.18Lorsqu'il eut fini d'offrir le cadeau, Ehud renvoya les gens qui l'avaient apporté.19Il revint lui-même sur ses pas, depuis les statues qui se trouvent près de Guilgal, et il dit: «Roi, j'ai un message secret à te dire.» Le roi réclama du calme, et tous ceux qui étaient à ses côtés sortirent.20Ehud s'approcha de lui alors qu'il était assis seul dans sa chambre d'été et dit: «J'ai un message de Dieu pour toi.» Eglon se leva de son siège.21Alors Ehud avança la main gauche, tira l'épée de son côté droit et la lui enfonça dans le ventre.22La poignée elle-même pénétra après la lame et la graisse se referma autour de la lame. En effet, il ne retira pas l'épée du ventre d'Eglon. Puis il sortit par-derrière.23Ehud sortit donc par le portique, ferma sur lui les portes de la chambre à l'étage et tira le verrou.24Quand il fut sorti, les serviteurs du roi vinrent regarder: les portes de la chambre étaient verrouillées. Ils se dirent: «Le roi fait sans doute ses besoins dans la chambre d'été.»25Ils attendirent longtemps. Comme le roi n'ouvrait toujours pas les portes de la chambre, ils prirent la clé et l'ouvrirent: leur maître était mort, étendu par terre.26Pendant qu'ils prenaient ainsi du retard, Ehud s'était enfui, avait dépassé les statues et se sauvait à Séïra.27Dès son arrivée, il sonna de la trompette dans la région montagneuse d'Ephraïm. Les Israélites descendirent avec lui de la montagne et il se mit à leur tête.28Il leur dit: «Suivez-moi, car l'Eternel a livré les Moabites, vos ennemis, entre vos mains.» Ils descendirent à sa suite, s'emparèrent des gués du Jourdain qui se trouvent en face de Moab et n'y laissèrent passer personne.29Ils battirent à cette occasion environ 10'000 Moabites, tous robustes, tous vaillants. Il n'y eut aucun rescapé.30Ce jour-là, Moab subit la domination d'Israël. Et le pays fut en paix pendant 80 ans.
Victoire de Shamgar sur les Philistins
31Après Ehud, il y eut Shamgar, fils d'Anath. Il battit 600 Philistins avec un aiguillon à bœufs. Lui aussi fut un libérateur d'Israël.