от Bulgarian Bible Society1Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим[1] и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека. (Бит 17:7; Съд 6:7)2Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя[2], а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? (Изх 34:10; Вт 7:2)3Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“4Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.5Поради това и нарекоха това място Бохим[3]. Там те принесоха жертва на Господа.
Смърт и погребение на Иисус Навин
6– След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя. (И Н 24:29)7Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил. (И Н 24:29)8Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.9Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш. (И Н 19:49)10Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
Призоваване и мисия на съдиите
11Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.12Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;13изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.14Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.15Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени. (Вт 28:15)16Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,17при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.18Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.19След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.20Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,21затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си, (Съд 2:3)22за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“23И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.
1Un envoyé de l'Eternel monta de Guilgal à Bokim et dit: «Je vous ai fait sortir d'Egypte et je vous ai amenés dans le pays que j'avais juré à vos ancêtres de vous donner. J'ai dit: ‘Jamais je ne romprai mon alliance avec vous.2Quant à vous, vous ne conclurez pas d'alliance avec les habitants de ce pays, vous démolirez leurs autels.’ Mais vous ne m'avez pas obéi. Pourquoi avez-vous fait cela?3J'ai dit alors: ‘Je ne chasserai pas les habitants de ce pays devant vous. Au contraire, ils resteront à vos côtés et leurs dieux seront un piège pour vous.’»4Lorsque l'envoyé de l'Eternel eut dit ces paroles à tous les Israélites, le peuple se mit à pleurer tout haut.5Ils appelèrent cet endroit Bokim[1] et ils y offrirent des sacrifices à l'Eternel.6Josué renvoya le peuple, et les Israélites se rendirent chacun dans le territoire qu'il avait reçu en héritage pour prendre possession du pays.7Le peuple servit l'Eternel pendant toute la vie de Josué et pendant toute la vie des anciens qui lui survécurent et qui avaient vu toutes les grandes choses que l'Eternel avait faites en faveur d'Israël.8Josué, fils de Nun, serviteur de l'Eternel, mourut à l'âge de 110 ans.9On l'ensevelit dans le territoire qui lui avait été attribué, à Thimnath-Hérès, dans la région montagneuse d'Ephraïm, au nord du mont Gaash.
Attitude de la nouvelle génération
10Toute cette génération alla rejoindre ses ancêtres, et après elle surgit une autre génération, qui ne connaissait pas l'Eternel ni ce qu'il avait fait en faveur d'Israël.11Les Israélites firent alors ce qui déplaît à l'Eternel et servirent les Baals[2].12Ils abandonnèrent l'Eternel, le Dieu de leurs ancêtres, celui qui les avait fait sortir d'Egypte, et ils suivirent d'autres dieux pris parmi les dieux des peuples qui les entouraient. Ils se prosternèrent devant eux et irritèrent ainsi l'Eternel.13Ils abandonnèrent l'Eternel et servirent Baal et les Astartés[3].14La colère de l'Eternel s'enflamma contre Israël. Il les livra entre les mains de pillards qui les dépouillèrent, il les vendit aux ennemis qui les environnaient, de sorte qu'ils ne purent plus résister à leurs ennemis.15Partout où ils allaient, la main de l'Eternel était contre eux pour leur faire du mal, comme l'Eternel l'avait dit, comme l'Eternel le leur avait juré. Ils se trouvèrent ainsi dans une grande détresse.16L'Eternel fit surgir des juges[4] afin qu'ils les délivrent de ceux qui les dépouillaient.17Mais ils n'écoutèrent même pas leurs juges, car ils se prostituèrent à d'autres dieux en se prosternant devant eux. Ils se détournèrent bien vite de la voie qu'avaient suivie leurs ancêtres et ils n'obéirent pas comme eux aux commandements de l'Eternel.18Lorsque l'Eternel faisait surgir pour eux des juges, il était avec le juge et les délivrait de leurs ennemis pendant toute la vie du juge. En effet, il avait pitié des gémissements qu'ils poussaient à cause de leurs oppresseurs et de leurs persécuteurs.19Mais, à la mort du juge, ils se corrompaient de nouveau plus que leurs ancêtres en suivant d'autres dieux pour les servir et se prosterner devant eux. Ils persistaient dans les mêmes agissements et la même conduite, le même endurcissement.20Alors la colère de l'Eternel s'enflamma contre Israël et il dit: «Puisque les membres de cette nation ont violé mon alliance, celle que j'avais prescrite à leurs ancêtres, et puisqu'ils ne m'ont pas obéi,21je ne chasserai plus devant eux aucune des nations que Josué n'avait pas encore pu chasser à sa mort.22En effet, à travers elles je mettrai les Israélites à l'épreuve pour savoir s'ils imiteront l'exemple de leurs ancêtres et veilleront, ou non, à suivre la voie de l'Eternel.»23Ainsi, l'Eternel laissa tranquilles les nations qu'il n'avait pas livrées entre les mains de Josué, il ne s'empressa pas de les chasser.