1Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (Мт 7:1; Лк 6:37)2А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.3Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?4Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? (2 Пет 3:9; Прем 11:23)5Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.6Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: (Пс 62:13; Пр 24:12; Мт 16:27; 2 Тим 4:14; Отк 2:23; Отк 22:12)7вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,8но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.9Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,10а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,11защото Бог не гледа кой какъв е. (Вт 10:17; Д А 10:34; Гал 2:6; Еф 6:9; 1 Пет 1:17)12Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.13Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона[1], а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.14Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.15Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.16Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората. (Екл 12:14; 1 Кор 4:5; 2 Кор 5:10)
Юдеите и законът
17Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш,18знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона.19Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак, (Мт 15:14; Йн 9:40)20че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината.21Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш? (Пс 50:16)22Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш?23Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона? (Йн 7:19)24Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците. (Ис 52:5; Ез 36:20)25От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. (1 Кор 7:19; Гал 5:3)26Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване?27И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона.28Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта,29а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога. (Вт 30:6; Ер 4:4)
Римляни 2
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Qui que tu sois, homme, toi qui juges, tu es donc inexcusable. En effet, en jugeant les autres tu te condamnes toi-même, puisque toi qui juges tu agis comme eux.2Nous savons que le jugement de Dieu contre ceux qui agissent ainsi est conforme à la vérité.3Et penses-tu, toi qui juges les auteurs de tels actes et qui les fais aussi, que tu échapperas au jugement de Dieu?4Ou méprises-tu les richesses de sa bonté, de sa patience et de sa générosité en ne reconnaissant pas que la bonté de Dieu te pousse à changer d'attitude?5Par ton endurcissement et ton refus de te repentir, tu t'amasses un trésor de colère pour le jour où Dieu révélera sa colère et son juste jugement.6Il traitera chacun conformément à ses actes[1]: (Пс 62:13)7à ceux qui, par leur persévérance à faire le bien, recherchent l'honneur, la gloire et l'incorruptibilité, il donnera la vie éternelle;8mais il réserve son indignation et sa colère à ceux qui, par esprit de révolte, rejettent la vérité et obéissent à l'injustice.9La détresse et l'angoisse atteindront tout être humain qui fait le mal, le Juif d'abord, mais aussi le non-Juif.10La gloire, l'honneur et la paix seront pour tout homme qui fait le bien, le Juif d'abord, mais aussi le non-Juif,11car devant Dieu il n'y a pas de favoritisme.12Tous ceux qui ont péché sans la loi périront aussi sans la loi, et tous ceux qui ont péché sous la loi seront jugés au moyen de la loi.13En effet, ce ne sont pas ceux qui écoutent la loi qui sont justes devant Dieu, mais ce sont ceux qui la mettent en pratique qui seront déclarés justes.14Quand des non-Juifs qui n'ont pas la loi font naturellement ce que prescrit la loi, ils se tiennent lieu de loi à eux-mêmes, bien qu'ils n'aient pas la loi.15Ils montrent que l'œuvre de la loi est écrite dans leur cœur, car leur conscience en rend témoignage et leurs pensées les accusent ou les défendent tour à tour.16C'est ce qui paraîtra le jour où, conformément à l'Evangile que je prêche, Dieu jugera par Jésus-Christ le comportement secret des hommes.
Culpabilité des Juifs
17Toi qui te donnes le nom de Juif, tu te reposes sur la loi, tu places ta fierté dans ton Dieu,18tu connais sa volonté et tu discernes ce qui est important, car tu es instruit par la loi.19Tu es convaincu d'être le conducteur des aveugles, la lumière de ceux qui sont dans les ténèbres,20l'éducateur des ignorants, le maître des enfants parce que tu possèdes dans la loi l'expression de la connaissance et de la vérité.21Toi donc qui enseignes les autres, tu ne t'enseignes pas toi-même! Toi qui prêches de ne pas voler, tu voles!22Toi qui dis de ne pas commettre d'adultère, tu commets l'adultère! Toi qui as les idoles en horreur, tu pilles les temples!23Toi qui places ta fierté dans la loi, tu déshonores Dieu en la transgressant!24En effet, le nom de Dieu est blasphémé parmi les nations à cause de vous[2], comme cela est écrit. (Ис 52:5)25Certes, la circoncision[3] est utile si tu mets en pratique la loi; mais si tu la violes, ta circoncision devient incirconcision.26Si donc l'incirconcis[4] respecte les commandements de la loi, son incirconcision ne sera-t-elle pas comptée comme circoncision?27Ainsi, l'homme qui accomplit la loi sans être circoncis physiquement ne te condamnera-t-il pas, toi qui la transgresses tout en ayant la loi écrite et la circoncision?28Le Juif, ce n'est pas celui qui en a l'apparence, et la circoncision, ce n'est pas celle qui est visible dans le corps.29Mais le Juif, c'est celui qui l'est intérieurement, et la circoncision, c'est celle du cœur, accomplie par l'Esprit et non par la loi écrite. La louange que reçoit ce Juif ne vient pas des hommes, mais de Dieu.