Псалм 64

Съвременен български превод

Молитва за защита

(63)

1 За първия певец. Псалом на Давид. 2 ^[1] Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе! Запази живота ми от враг, който ме застрашава. 3 Скрий ме от заговора на нечестивите, от сбирщината на злодеите, 4 които изостриха езика си като меч; опънаха горчивите си думи като стрели, (Пс 11:2; Пс 52:4; Пс 55:22; Пс 57:5; Пс 59:8; Пс 140:4; Ер 9:2)

Пс 11:2Пс 52:4Пс 55:22Пс 57:5Пс 59:8Пс 140:4Ер 9:2

5 за да стрелят тайно върху невинния, да го прострелят внезапно, без да се боят. 6 Те се окуражават за зли дела. Замислят да поставят примки и си казват: „Кой ще ни види?“ (Пс 94:7) 7 Измислят беззакония, като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“ А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му. 8 Но Бог ще ги улучи със стрела, ще бъдат внезапно наранени. (Вт 32:42; Пс 38:3)

Вт 32:42Пс 38:3

9 Езикът им ще ги провали. Всички, които ги видят, ще поклащат глава. 10 И всички хора ще се уплашат, ще възвестят делото на Бога и ще разберат това, което е сторил. (Пс 40:4) 11 А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него. И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора. (Пс 5:12)

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 64

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Punition des méchants

1 Au chef de chœur. Psaume de David. 2 O Dieu, écoute-moi quand je gémis, protège ma vie contre l'ennemi que je redoute! 3 Mets-moi à l'abri des complots des méchants, de la troupe bruyante des hommes injustes! 4 Ils aiguisent leur langue comme une épée, ils lancent leurs paroles amères comme des flèches 5 pour tirer en cachette sur celui qui est intègre. Soudain ils tirent sur lui, sans éprouver la moindre crainte. 6 Ils se fortifient dans leur méchanceté, ils se concertent pour tendre des pièges, ils disent: «Qui les verra?» 7 Ils combinent des crimes: «Nous sommes prêts, le plan est au point!» La pensée intime, le cœur, de chacun est un abîme. 8 Dieu lance ses flèches contre eux: soudain les voilà frappés. 9 Leur langue a causé leur chute; tous ceux qui les voient hochent la tête. 10 Tous les hommes sont saisis de crainte; ils proclament ce que Dieu fait, ils prêtent attention à son œuvre. 11 Le juste se réjouit en l'Eternel et se réfugie en lui; tous ceux dont le cœur est droit s'en félicitent.