Псалм 102 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Божия закрила при страдания

(101)

1 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа. 2 ^[1] Господи, чуй моята молитва и нека моите ридания да стигнат до Тебе! 3 Не скривай лицето Си от мене; наклони ухо към мене, когато съм в беда; побързай да ме чуеш, когато викам, (Пс 69:18; Пс 143:7) 4 защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън; (Пс 38:8) 5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям; 6 станах кожа и кости от силата на своите стенания. 7 Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини; 8 будувам и ридая като самотна птица на покрив. 9 Враговете ми ме хулят по цял ден и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат. 10 Ям пепел като хляб, размесвам питието си със сълзи (Пс 42:4) 11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание, защото Ти ме въздигна и Ти ме свали. 12 Дните ми чезнат като сянка и аз изсъхнах като трева. (Пс 90:5) 13 А Ти, Господи, пребъдваш вечно и споменът за Твоето име преминава от род в род. (П Ер 5:19) 14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион, защото е време да бъдеш милостив към него, понеже настъпи определеният час. 15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион и жалеят за неговата пръст. 16 Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа и всичките земни царе – пред Неговата слава. (Ис 59:19; Ис 66:18) 17 Когато Господ съгради Сион, ще се появи в славата Си, 18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните и няма да презре молбите им. 19 Това ще се запише за бъдещото поколение и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа, (Пс 22:31) 20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята, 21 за да чуе стоновете на затворниците, да освободи от смърт обречените. (Пс 79:11) 22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион и ще го прославят в Йерусалим, 23 когато народите и царствата се съберат заедно, за да служат на Господа. 24 Той изтощи силите ми по моя път, съкрати дните ми. 25 Аз казах: „Боже мой, не ме грабвай по средата на моите дни. Твоите години надживяват всички родове. 26 В началото Ти сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце. (Ис 51:6; Евр 1:10) 27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш като облекло – и ще се променят; 28 но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат. 29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Prière dans la détresse

1 Prière d'un malheureux, lorsqu'il est abattu et qu'il expose sa plainte à l'Eternel. 2 Eternel, écoute ma prière et que mon cri parvienne jusqu'à toi! 3 Ne me cache pas ton visage lorsque je suis dans la détresse, tends ton oreille vers moi quand je crie, réponds-moi vite, 4 car mes jours s'évanouissent comme une fumée et mes os sont enflammés comme un brasier. 5 Mon cœur est frappé et se dessèche comme l'herbe; j'en oublie même de manger mon pain. 6 A force de gémir, je n'ai plus que la peau sur les os. 7 Je ressemble au pélican du désert, je suis comme le chat-huant des ruines. 8 Je suis privé de sommeil et je ressemble à l'oiseau resté tout seul sur un toit. 9 Chaque jour, mes ennemis m'insultent; ils se moquent de moi, ils emploient mon nom dans leurs serments. 10 Je mange de la cendre au lieu de pain, et je mêle des larmes à ma boisson 11 à cause de ta colère et de ta fureur. Oui, tu t'es emparé de moi et m'as rejeté. 12 Mes jours déclinent comme l'ombre du soir, et je me dessèche comme l'herbe, 13 mais toi, Eternel, tu règnes éternellement, et l'on se souvient de toi de génération en génération. 14 Tu te lèveras, tu auras compassion de Sion, car il est temps de lui faire grâce. Oui, le moment fixé est arrivé, 15 car tes serviteurs en aiment les pierres, ils sont attachés à sa poussière. 16 Alors les nations craindront le nom de l'Eternel, tous les rois de la terre craindront ta gloire. 17 Quand l'Eternel reconstruira Sion, il se montrera dans sa gloire. 18 Il est attentif à la prière de celui qu'on a dépouillé, il ne méprise pas sa prière. 19 Que cela soit écrit pour la génération future, et que le peuple ainsi créé célèbre l'Eternel, 20 car il regarde du haut de sa demeure sainte. Du haut du ciel, l'Eternel observe la terre 21 pour écouter les gémissements des prisonniers, pour délivrer ceux qui sont destinés à la mort. 22 Alors on proclamera dans Sion le nom de l'Eternel, et ses louanges dans Jérusalem, 23 quand tous les peuples et tous les royaumes se rassembleront pour servir l'Eternel. 24 Il a brisé ma force en chemin, il a abrégé mes jours. 25 Je dis: «Mon Dieu, ne m'enlève pas au milieu de ma vie, toi dont l'existence traverse les générations!» 26 Autrefois tu as fondé la terre, et le ciel est l'œuvre de tes mains. 27 Eux, ils disparaîtront, tandis que toi, tu restes là. Ils vieilliront tous comme un vêtement; tu les remplaceras comme un habit, et ils céderont la place, 28 mais toi, tu es toujours le même et ton existence n'aura pas de fin.^[1] (Евр 1:10) 29 Les fils de tes serviteurs pourront s'établir et leur descendance s'affermira devant toi.