Притчи 16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Замислите на човека

1 Замислите на сърцето принадлежат на човека, а отговорът на езика е от Господа. 2 Всички пътища на човека са чисти в очите му, но Господ преценява душите. (Пр 21:2) 3 Предайте делата си на Господа и замислите ще се утвърдят. (Пр 3:6) 4 Господ е направил всичко заради Себе Си, дори нечестивия пази за злочестия ден. 5 Всеки горделив по сърце е отвратителен пред Господа, сигурно е, че няма да остане ненаказан. 6 Вината се очиства с милосърдие и вярност и злото се избягва със страхопочитание пред Господа. 7 Когато пътищата на човека са приятни на Господа, Той примирява и враговете му с него. 8 По-добре малко с правда, отколкото много печалби с неправда. (Тов 12:8) 9 Сърцето на човека замисля своя път, а Господ насочва стъпките му. (Пр 19:21) 10 Вдъхновението идва чрез устата на царя; неговата уста не трябва да греши за присъдата. 11 Точните теглилки и везни са от Господа, всички тежести за мерене в торбата са Негово дело. 12 Вършенето на беззаконие е отвратително за царете, защото престол се утвърждава с правда. (Пр 25:5) 13 Правдивите уста са приятни за царете; те обичат онзи, който говори истината. (Пр 22:11) 14 Царският гняв е вестител за смърт, а мъдрият човек ще го усмири. (Пр 19:12; Пр 20:2) 15 Във ведрото лице на царя има живот, а благоволението му е като облак закъснял дъжд. 16 Много по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато, и за предпочитане е да придобиеш разум, отколкото отбрано сребро. (Пр 3:14; Пр 8:10) 17 Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си^[1]. 18 Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението. (Пр 11:2) 19 По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви. 20 Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа. (Пс 40:5) 21 Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора. 22 Разумът е извор на живот за онези, които го имат, а поучаването от страна на неразумните е глупост. 23 Сърцето на мъдрия прави устата му разумна и увеличава убедителността на думите му. (Екл 10:12) 24 Благите думи са пита мед – сладка за душата, лековита за тялото. 25 Има път, който изглежда прав за човека, но след него следват пътища към смъртта. (Пр 14:12) 26 Желанието на работника работи за него, защото гладната му уста го насилва. 27 Човекът на злото подготвя зло и на устата му като че ли има разпален огън. (Як 3:6) 28 Развратеният човек пръска раздор и клюкарят разделя приятелите. (Сир 28:9) 29 Насилникът измамва ближния си и го води по недобър път; 30 присвива очите си, за да измисли развратени неща; прехапвайки устни, извършва зло. 31 Белите коси са венец на славата, когато човек се намира по пътя на правдата. (Сир 25:4) 32 Който не се гневи бързо, е по-добър от храбреца; и който владее духа си – от завоевателя на града. 33 Жребий се хвърля в полите на дрехата, но всичко, което той решава, е от Господа.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Les projets que forme le cœur dépendent de l'homme, mais la réponse que donne la bouche vient de l'Eternel. 2 Toutes les voies d'un homme sont pures à ses yeux, mais celui qui évalue les dispositions d'esprit, c'est l'Eternel. 3 Recommande ton activité à l'Eternel et tes projets seront affermis. 4 L'Eternel a tout fait pour un but, même le méchant pour le jour du malheur. 5 Tous ceux dont le cœur est orgueilleux font horreur à l'Eternel. C'est certain, ils ne resteront pas impunis. 6 Par la bonté et la vérité on expie la faute, et par la crainte de l'Eternel on se détourne du mal. 7 Quand l'Eternel approuve les voies d'un homme, il dispose même ses ennemis à faire la paix avec lui. 8 Mieux vaut peu, honnêtement gagné, que de grands revenus acquis injustement. 9 Le cœur de l'homme peut méditer sa voie, mais c'est l'Eternel qui dirige ses pas. 10 Des oracles sont sur les lèvres du roi: que sa bouche ne soit pas infidèle quand il juge! 11 Le poids et la balance justes appartiennent à l'Eternel, tous les poids du sac^[1] sont son œuvre. 12 Les rois ont horreur des actes de méchanceté, car c'est par la justice que le trône s'affermit. 13 Les rois sont favorables aux lèvres justes et ils aiment celui qui parle avec droiture. 14 La fureur du roi est messagère de mort, mais un homme sage l'apaise. 15 Quand le visage du roi s'éclaire, c'est un gage de vie; sa faveur est pareille aux dernières pluies. 16 Acquérir la sagesse vaut bien mieux que l'or, acquérir l'intelligence est préférable à l'argent. 17 La route des hommes droits évite le mal. Celui qui veille sur sa conduite se préserve lui-même. 18 L'arrogance précède la ruine et l'orgueil précède la chute. 19 Mieux vaut être humble avec les gens modestes que de partager un butin avec les orgueilleux. 20 Celui qui se montre attentif à ce qui est dit trouve le bonheur, et celui qui se confie en l'Eternel est heureux. 21 L'homme au cœur sage est appelé intelligent, et la douceur des lèvres augmente la force de persuasion. 22 Le bon sens est une source de vie pour celui qui le possède, mais la punition des fous, c'est leur folie. 23 Le cœur du sage rend sa bouche prudente et augmente la force de persuasion sur ses lèvres. 24 Les paroles agréables sont un rayon de miel: elles sont douces pour l'âme et porteuses de guérison pour le corps. 25 La voie qui paraît droite à un homme peut finalement conduire à la mort. 26 Celui qui travaille^[2] travaille pour lui, car sa bouche l'y incite. 27 Le vaurien prépare le malheur, et il y a sur ses lèvres comme un feu dévorant. 28 L'homme pervers provoque des conflits et le critiqueur divise les amis. 29 L'homme violent entraîne son prochain et le fait marcher sur une voie qui n'est pas bonne. 30 Celui qui ferme les yeux pour méditer des pensées perverses, qui se mord les lèvres, a déjà accompli le mal. 31 Les cheveux blancs sont une couronne d'honneur: c'est sur le chemin de la justice qu'on la trouve. 32 La lenteur à la colère vaut mieux que l'héroïsme; mieux vaut être maître de soi que s'emparer de villes. 33 On jette les sorts dans le pan de l'habit, mais c'est de l'Eternel que vient toute décision.