Притчи 14 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Полза от справедливостта за народа

1 Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си. (Пр 9:1; Пр 24:3) 2 Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него. 3 В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви. 5 Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа. 6 Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно. 7 Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста. (Пр 13:20) 8 Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда. 9 Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение. 10 Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му. 11 Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее. (Йов 8:22) 12 Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта. (Пр 16:25) 13 И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга. 14 Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият – на своите. 15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян. 17 Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен. (Пр 14:29; Пр 29:22) 18 Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. (Пр 14:24) 19 Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника. 20 Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия. (Пр 19:4; Сир 6:8) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен. (Пс 41:2) 22 Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност. 23 От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда. 24 Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост. (Пр 14:18) 25 Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама. (Пр 12:17) 26 В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове. 27 Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта. (Пр 13:14; Пр 19:23) 28 Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза. 29 Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост. (Пр 14:17; Пр 19:11) 30 Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. 31 Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца. (Пр 17:5) 32 Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си. 33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда. 34 Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите. 35 Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 La femme sage construit sa maison, la folle la démolit de ses propres mains. 2 Celui qui marche dans la droiture craint l'Eternel, mais celui qui emprunte des voies tortueuses le méprise. 3 La bouche du fou émet des paroles orgueilleuses, tandis que les lèvres des sages les en préservent. 4 S'il n'y a pas de bétail, la mangeoire est propre, mais c'est à la vigueur des bœufs qu'on doit l'abondance des récoltes. 5 Un témoin fidèle ne ment pas, tandis qu'un faux témoin dit des mensonges. 6 Le moqueur cherche la sagesse et ne la trouve pas, mais pour l'homme intelligent la connaissance est chose facile. 7 Eloigne-toi de l'homme stupide: ce n'est pas sur ses lèvres que tu aperçois la connaissance. 8 La sagesse de l'homme avisé, c'est de discerner sa voie; la folie des hommes stupides, c'est la tromperie. 9 Les fous se moquent du péché, mais parmi les hommes droits se trouve la bienveillance. 10 Le cœur connaît ses propres chagrins et un étranger est incapable de s'associer vraiment à sa joie. 11 La maison des méchants sera détruite, tandis que la tente des hommes droits sera florissante. 12 La voie qui paraît droite à un homme peut finalement conduire à la mort. 13 Au milieu même du rire le cœur peut être dans la peine, et la joie peut finir en tristesse. 14 Celui dont le cœur s'égare se rassasie de ses voies, et l'homme de bien se rassasie de ce qui est en lui. 15 Celui qui manque d'expérience croit tout ce qu'on dit, mais l'homme avisé est attentif à ses pas. 16 Le sage craint le mal et s'en détourne, tandis que l'homme stupide se montre arrogant et plein d'assurance. 17 Le colérique fait des bêtises et le conspirateur s'attire la haine. 18 Ceux qui manquent d'expérience ont la folie en héritage, mais les hommes prudents se font une couronne de la connaissance. 19 Les mauvais doivent s'incliner devant les bons, et les méchants aux portes du juste. 20 Le pauvre est détesté même par son prochain, tandis que les amis du riche sont nombreux. 21 Celui qui méprise son prochain commet un péché, mais celui qui a pitié des plus humbles connaît le bonheur. 22 Ceux qui méditent le mal ne s'égarent-ils pas? La bonté et la vérité sont la part de ceux qui méditent le bien. 23 Tout travail procure un profit, mais les paroles en l'air ne mènent qu'à la misère. 24 La richesse est une couronne pour les sages; la folie des hommes stupides est toujours de la folie. 25 Le témoin qui dit la vérité peut sauver des vies, mais le trompeur ne peut que dire des mensonges. 26 Celui qui craint l'Eternel possède un puissant appui, et ses enfants ont un refuge auprès de lui. 27 La crainte de l'Eternel est une source de vie pour détourner des pièges de la mort. 28 Quand le peuple est nombreux, c'est un honneur pour le roi; quand la population manque, c'est la ruine du prince. 29 Celui qui est lent à la colère fait preuve d'une grande intelligence, tandis que celui qui s'énerve facilement proclame sa folie. 30 Un cœur paisible est la vie du corps, tandis que l'envie est la carie des os. 31 Exploiter le faible, c'est insulter son créateur, mais faire grâce au pauvre, c'est l'honorer. 32 Le méchant est renversé par sa méchanceté^[1], tandis que le juste trouve un refuge même dans sa mort. 33 Dans un cœur intelligent, la sagesse repose tranquillement, mais au milieu d'hommes stupides elle se fait remarquer. 34 La justice fait la grandeur d'une nation, mais le péché est le déshonneur des peuples. 35 La faveur du roi est pour le serviteur avisé, et sa colère pour celui qui fait honte.