1След това видях – ето Агнецът стои на планината Сион и заедно с Него сто четиридесет и четири хиляди души, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Неговия Отец. (Ез 9:4; Йоил 3:5; Авд 1:17; Отк 7:4)2И чух глас от небето като шум от буйни води и като звук от силен гръм, и звукът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (Ез 1:24)3Те пееха нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците. И никой не можеше да научи тази песен освен онези сто четиридесет и четири хиляди души, които бяха изкупени от земята. (Отк 5:9)4Тези са, които не са се осквернили с жени, защото са девствени. Тези са, които следват Агнеца, където и да отиде. Те са изкупени измежду хората като първи плодове, посветени на Бога и Агнеца.5В устата им не се намери лъжа – те са непорочни пред Божия престол[1]. (Соф 3:13)
Три ангела възвестяват съд
6И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе. (Отк 8:13)7Той каза с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“ (Изх 20:11)8И друг ангел, втори, го последва и каза: „Падна, падна вече Вавилон, великият град, защото[2] напои всички народи със силното вино на блудството си.“ (Ис 21:9; Ер 51:7; Отк 18:2)9И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си, (Отк 13:16)10той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца. (Бит 19:24; Пс 11:6; Пс 75:9; Ис 51:17; Ис 51:22; Ер 25:15; Ез 38:22; Отк 16:19; Отк 19:15)11Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“ (Ис 34:10; Отк 19:3)12Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус. (Отк 13:10)13И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“
Земята е узряла за съд
14И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп. (Дан 7:13)15И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“ (Ер 51:33; Йоил 4:13; Мт 13:39)16Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.18И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“ (Отк 6:9; Отк 8:3)19Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв. (Ис 63:2; Йоил 4:13; Отк 19:15)20Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.
1Je regardai et je vis l'Agneau debout sur le mont Sion, et avec lui 144'000 personnes qui avaient son nom et le nom de son Père écrits sur leur front.2J'entendis du ciel une voix qui ressemblait au bruit de grosses eaux, au grondement d'un fort coup de tonnerre. Le son que j'entendis était aussi comme celui de joueurs de harpe jouant de leur instrument.3Ils chantaient un cantique nouveau devant le trône, devant les quatre êtres vivants et les anciens. Personne ne pouvait apprendre ce cantique, excepté les 144'000 qui avaient été rachetés de la terre.4Ce sont ceux qui ne se sont pas souillés avec des femmes. En effet, ils sont vierges. Ils suivent l'Agneau partout où il va. Ils ont été rachetés d'entre les hommes comme la première part réservée à Dieu et à l'Agneau.5Il ne s'est pas trouvé de mensonge dans leur bouche, [car] ils sont irréprochables.
Les trois anges proclamant le jugement
6Je vis ensuite un [autre] ange voler haut dans le ciel. Il avait un Evangile éternel pour l'annoncer aux habitants de la terre, à toute nation, à toute tribu, à toute langue et à tout peuple.7Il disait d'une voix forte: «Craignez Dieu et rendez-lui gloire, car l'heure de son jugement est venue. Adorez celui qui a fait le ciel, la terre, la mer et les sources d'eau.»8Un autre, un deuxième ange, le suivit en disant: «Elle est tombée, [elle est tombée,] Babylone la grande, elle qui a fait boire à toutes les nations le vin de la fureur de sa prostitution!»9Et un autre, un troisième ange, les suivit en disant d'une voix forte: «Si quelqu'un adore la bête et son image et s'il reçoit la marque sur son front ou sur sa main,10il boira, lui aussi, du vin de la fureur de Dieu, versé sans mélange dans la coupe de sa colère, et il sera tourmenté dans le feu et le soufre, devant les saints anges et devant l'Agneau.11La fumée de leur tourment monte aux siècles des siècles et ils n'ont de repos ni jour ni nuit, ceux qui adorent la bête et son image, et tous ceux qui reçoivent la marque de son nom.»12C'est ici qu'est nécessaire la persévérance des saints qui gardent les commandements de Dieu et la foi en Jésus.13Puis j'entendis du ciel une voix qui disait: «Ecris: ‘Heureux les morts qui meurent dans le Seigneur, et ce dès maintenant! Oui, dit l'Esprit, ainsi ils se reposent de leurs travaux, mais leurs œuvres les suivent.’»
La moisson et la vendange
14Je regardai et je vis une nuée blanche, et sur la nuée était assis quelqu'un qui ressemblait à un fils d'homme. Il avait sur la tête une couronne d'or, et à la main une faucille tranchante.15Un autre ange sortit alors du temple et cria d'une voix forte à celui qui était assis sur la nuée: «Lance ta faucille et moissonne, car l'heure de moissonner est venue, la récolte de la terre est mûre.»16Celui qui était assis sur la nuée jeta sa faucille sur la terre et la terre fut moissonnée.17Un autre ange sortit du temple qui est dans le ciel, tenant lui aussi une faucille tranchante.18Puis un autre ange, qui avait autorité sur le feu, sortit de l'autel et s'adressa d'une voix forte à celui qui avait la faucille tranchante en disant: «Lance ta faucille tranchante et vendange les grappes de la vigne de la terre, car ses raisins sont mûrs.»19L'ange jeta sa faucille sur la terre. Il vendangea la vigne de la terre et versa cette vendange dans la grande cuve de la colère de Dieu.20Le raisin fut écrasé dans la cuve à l'extérieur de la ville. Du sang en sortit et monta jusqu'aux mors des chevaux, sur une étendue de 300 kilomètres[1].