1Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше. (Мт 19:1; Лк 9:51)
Брак и развод
2Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“ (Мт 19:3)3Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“4А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“ (Вт 24:1; Мт 5:31)5Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед.6Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена. (Бит 1:27; Бит 5:2)7Затова мъжът ще остави баща си и майка си (Бит 2:24; Еф 5:31)8и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът. (1 Кор 6:16)9И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“10А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото.11Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея. (Лк 16:18; 1 Кор 7:10)12Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“
Иисус Христос благославя децата
13При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха. (Мт 19:13; Лк 18:15)14Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство.15Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ (Мт 18:3)16След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.
Богатство и вечен живот
17А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ (Мт 19:16; Лк 18:18)18Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.19Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си“.“ (Изх 20:12; Вт 5:16)20А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“21Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си[1].“ (Лк 12:33; Д А 2:45; Д А 4:34)22А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.23Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“ (Пр 11:28; Мт 19:23; Лк 18:24)24Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си[2], да влязат в Божието царство.25По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“26А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“27Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“ (Бит 18:14; Йов 42:2; Мк 14:36)28Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“29А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието (Мк 8:34)30и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот.31Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“ (Мт 20:16; Лк 13:30)
Трето предсказание за страданията и възкресението
32Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: (Мт 20:17; Лк 18:31)33„Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците.34Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“ (Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 14:65; Мк 15:20; Лк 24:7)
Искане на Зеведеевите синове
35Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“ (Мт 20:20; Лк 22:24)36Той ги попита: „Какво искате от Мене?“37Те Му казаха: „Позволи ни да седнем – един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“38Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ (Мк 14:36; Лк 12:50)39Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.40Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“41Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан.42А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях. (1 Пет 5:3)43Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга;44и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички. (Мт 23:11; Мк 9:35; 1 Кор 9:19)45Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Ис 53:12; 1 Тим 2:6)
Изцеляване на слепия Вартимей
46След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. (Мт 20:29; Лк 18:35)47Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ (Мт 15:22)48Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“49Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“50Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус.51Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“52А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.
1Jésus partit de là et se rendit dans le territoire de la Judée, de l'autre côté du Jourdain. La foule se rassembla de nouveau près de lui et, conformément à son habitude, il se mit encore à l'enseigner.2Les pharisiens l'abordèrent et, pour lui tendre un piège, ils lui demandèrent s'il est permis à un homme de divorcer de sa femme.3Il leur répondit: «Que vous a prescrit Moïse?»4«Moïse, dirent-ils, nous a permis d'écrire une lettre de divorce et de renvoyer notre femme[1].» (Вт 24:1)5Jésus leur dit: «C'est à cause de la dureté de votre cœur que Moïse vous a donné cette règle.6Mais au commencement de la création, Dieu a fait l'homme et la femme;7c'est pourquoi l'homme quittera son père et sa mère [et s'attachera à sa femme],8et les deux ne feront qu'un[2]. Ainsi, ils ne sont plus deux mais ne font qu'un. (Бит 1:27)9Que l'homme ne sépare donc pas ce que Dieu a uni.»10Lorsqu'ils furent dans la maison, les disciples l'interrogèrent encore là-dessus.11Il leur dit: «Celui qui renvoie sa femme et qui en épouse une autre commet un adultère envers elle,12et si une femme divorce de son mari et en épouse un autre, elle commet un adultère.»
Les petits enfants et l'homme riche
13Des gens lui amenaient des petits enfants afin qu'il les touche, mais les disciples leur firent des reproches.14Voyant cela, Jésus fut indigné et leur dit: «Laissez les petits enfants venir à moi et ne les en empêchez pas, car le royaume de Dieu est pour ceux qui leur ressemblent.15Je vous le dis en vérité: celui qui n'accueille pas le royaume de Dieu comme un petit enfant n'y entrera pas.»16Puis il les prit dans ses bras et les bénit en posant les mains sur eux.17Comme Jésus se mettait en chemin, un homme accourut et se jeta à genoux devant lui: «Bon maître, lui demanda-t-il, que dois-je faire pour hériter de la vie éternelle?»18Jésus lui dit: «Pourquoi m'appelles-tu bon? Personne n'est bon, si ce n'est Dieu seul.19Tu connais les commandements: Tu ne commettras pas d'adultère; tu ne commettras pas de meurtre; tu ne commettras pas de vol; tu ne porteras pas de faux témoignage; tu ne feras de tort à personne; honore ton père et ta mère[3].» (Изх 20:12; Вт 5:16)20Il lui répondit: «Maître, j'ai respecté tous ces commandements dès ma jeunesse.»21L'ayant regardé, Jésus l'aima, et il lui dit: «Il te manque une chose: va vendre tout ce que tu as, donne-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans le ciel. Puis viens, [charge-toi de la croix] et suis-moi.»22Mais l'homme s'assombrit à cette parole et s'en alla tout triste, car il avait de grands biens.23Regardant autour de lui, Jésus dit à ses disciples: «Qu'il est difficile à ceux qui ont des richesses d'entrer dans le royaume de Dieu!»24Les disciples furent effrayés de ce que Jésus parlait ainsi. Il reprit: «Mes enfants, qu'il est difficile [à ceux qui se confient dans les richesses] d'entrer dans le royaume de Dieu!25Il est plus facile à un chameau de passer par un trou d'aiguille qu'à un riche d'entrer dans le royaume de Dieu.»26Les disciples furent encore plus étonnés et se dirent les uns aux autres: «Qui donc peut être sauvé?»27Jésus les regarda et dit: «Aux hommes cela est impossible, mais non à Dieu, car tout est possible à Dieu.»28Alors Pierre lui dit: «Nous avons tout quitté et nous t'avons suivi.»29Jésus répondit: «Je vous le dis en vérité, personne n'aura quitté à cause de moi et à cause de la bonne nouvelle sa maison ou ses frères, ses sœurs, sa mère, son père, [sa femme,] ses enfants ou ses terres,30sans recevoir au centuple, dans le temps présent, des maisons, des frères, des sœurs, des mères, des enfants et des terres, avec des persécutions et, dans le monde à venir, la vie éternelle.31Bien des premiers seront les derniers et bien des derniers seront les premiers.»
Demande de Jacques et Jean
32Ils étaient en chemin pour monter à Jérusalem et Jésus allait devant eux. Les disciples étaient effrayés et ceux qui le suivaient étaient dans la crainte. Jésus prit de nouveau les douze avec lui et commença à leur dire ce qui devait lui arriver:33«Nous montons à Jérusalem et le Fils de l'homme sera livré aux chefs des prêtres et aux spécialistes de la loi. Ils le condamneront à mort et le livreront aux non-Juifs.34Ils se moqueront de lui, cracheront sur lui, le fouetteront et le feront mourir, et trois jours après il ressuscitera.»35Jacques et Jean, les fils de Zébédée, s'approchèrent de Jésus et lui dirent: «Maître, nous voudrions que tu fasses pour nous ce que nous te demanderons.»36Il leur dit: «Que voulez-vous que je fasse pour vous?»37«Accorde-nous, lui dirent-ils, d'être assis l'un à ta droite et l'autre à ta gauche, quand tu seras dans ta gloire.»38Jésus leur répondit: «Vous ne savez pas ce que vous demandez. Pouvez-vous boire la coupe que je vais boire ou être baptisés du baptême dont je vais être baptisé?» «Nous le pouvons», dirent-ils.39Jésus leur répondit: «Vous boirez en effet la coupe que je vais boire et vous serez baptisés du baptême dont je vais être baptisé.40Mais quant à être assis à ma droite ou à ma gauche, cela ne dépend pas de moi et ne sera donné qu'à ceux pour qui cela est préparé.»41Après avoir entendu cela, les dix autres commencèrent à s'indigner contre Jacques et Jean.42Jésus les appela et leur dit: «Vous savez que ceux que l'on considère comme les chefs des nations dominent sur elles et que leurs grands les tiennent sous leur pouvoir.43Ce n'est pas le cas au milieu de vous, mais si quelqu'un veut être grand parmi vous, il sera votre serviteur;44et si quelqu'un veut être le premier parmi vous, qu'il soit l'esclave de tous.45En effet, le Fils de l'homme est venu non pour être servi, mais pour servir et donner sa vie en rançon pour beaucoup.»
Guérison d'un aveugle
46Ils arrivèrent à Jéricho. Lorsque Jésus sortit de la ville avec ses disciples et une assez grande foule, Bartimée, le fils aveugle de Timée, était assis en train de mendier au bord du chemin.47Il entendit que c'était Jésus de Nazareth et se mit à crier: «Fils de David[4], Jésus, aie pitié de moi!» (2 Цар 7:12; Ис 9:5)48Beaucoup le reprenaient pour le faire taire, mais il criait beaucoup plus fort: «Fils de David, aie pitié de moi!»49Jésus s'arrêta et dit: «Appelez-le.» Ils appelèrent l'aveugle en lui disant: «Prends courage, lève-toi, il t'appelle.»50L'aveugle jeta son manteau et, se levant d'un bond, vint vers Jésus.51Jésus prit la parole et lui dit: «Que veux-tu que je fasse pour toi?» «Mon maître, lui répondit l'aveugle, que je retrouve la vue.»52Jésus lui dit: «Vas-y, ta foi t'a sauvé.» Aussitôt il retrouva la vue et il suivit Jésus sur le chemin.