1След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.2И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,3искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.4Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.5Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“6И той бързо слезе и Го прие с радост.7Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“8А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“9Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.10Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“ (Мт 18:11)
Притча за десетте слуги
11И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. (Мт 25:14; Д А 1:6)12Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.13И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“14Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“15Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.16Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“17Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“18Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“19Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“20Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.21Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“22Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.23Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“24И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“25Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“26Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18)27А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
28Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим. (Мт 21:1; Мк 11:1; Лк 9:51; Лк 13:22; Лк 17:11; Лк 18:31; Йн 12:12)29А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, (Мт 21:1; Йн 12:12)30като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.31И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“32Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. (Лк 22:13)33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“34Те отговориха: „То е нужно на Господа.“35Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.36И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.37А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,38и казваха: „Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“ (Пс 118:26; Лк 2:14; Лк 13:35)39Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“40Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“41А когато наближи и видя града, заплака за него (Лк 21:5; Лк 21:20)42и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.44И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
Изгонване на търговците от храма
45И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. (Мт 21:12; Мк 11:15; Йн 2:13; Йн 2:14)46Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ (Ис 56:7; Ер 7:11)47И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. (Мт 26:55; Мк 11:18; Лк 20:19; Лк 21:37; Лк 22:2; Лк 22:53; Д А 5:26)48Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.
Лука 19
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Jésus était entré dans Jéricho et traversait la ville.2Or, un homme riche appelé Zachée, chef des collecteurs d'impôts,3cherchait à voir qui était Jésus, mais il n'y parvenait pas à cause de la foule, car il était de petite taille.4Il courut en avant et monta sur un sycomore pour voir Jésus, parce qu'il devait passer par là.5Lorsque Jésus fut arrivé à cet endroit, il leva les yeux, [le vit] et lui dit: «Zachée, dépêche-toi de descendre, car il faut que je m'arrête aujourd'hui chez toi.»6Zachée s'empressa de descendre et l'accueillit avec joie.7En voyant cela, tous murmuraient en disant: «Il est allé loger chez un homme pécheur.»8Mais Zachée, se tenant devant le Seigneur, lui dit: «Seigneur, je donne aux pauvres la moitié de mes biens et, si j'ai causé du tort à quelqu'un, je lui rends le quadruple.»9Alors Jésus dit à son propos: «Le salut est entré aujourd'hui dans cette maison, parce que lui aussi est un fils d'Abraham.10En effet, le Fils de l'homme est venu chercher et sauver ce qui était perdu.»
Parabole des serviteurs et des récompenses
11Comme la foule écoutait cela, Jésus ajouta une parabole. En effet, il était près de Jérusalem et l'on croyait que le royaume de Dieu allait apparaître immédiatement.12Il dit donc: «Un homme de haute naissance partait dans un pays lointain pour se faire désigner roi et revenir ensuite.13Il appela dix de ses serviteurs, leur remit 10 pièces d'or et leur dit: ‘Faites-les fructifier jusqu'à ce que je revienne.’14Cependant, ses concitoyens le détestaient et ils envoyèrent une délégation après lui pour dire: ‘Nous ne voulons pas que cet homme règne sur nous.’15Lorsqu'il fut de retour après avoir été désigné roi, il fit venir les serviteurs auxquels il avait donné l'argent afin de savoir quels bénéfices chacun avait faits.16Le premier se présenta et dit: ‘Seigneur, ta pièce d'or en a rapporté 10.’17Il lui dit: ‘C'est bien, bon serviteur. Parce que tu as été fidèle dans une petite chose, reçois le gouvernement de 10 villes.’18Le deuxième vint et dit: ‘Seigneur, ta pièce d'or en a produit 5.’19Il lui dit: ‘Toi aussi, sois établi responsable de 5 villes.’20Un autre vint et dit: ‘Seigneur, voici ta pièce d'or que j'ai gardée dans un linge.21En effet, j'avais peur de toi parce que tu es un homme sévère; tu prends ce que tu n'as pas déposé et tu moissonnes ce que tu n'as pas semé.’22Il lui dit: ‘Je vais te juger sur tes propres paroles, mauvais serviteur; tu savais que je suis un homme sévère, que je prends ce que je n'ai pas déposé et que je moissonne ce que je n'ai pas semé.23Pourquoi donc n'as-tu pas mis mon argent dans une banque, afin qu'à mon retour je le retire avec un intérêt?’24Puis il dit à ceux qui étaient là: ‘Enlevez-lui la pièce d'or et donnez-la à celui qui en a 10.’25Ils lui dirent: ‘Seigneur, il a déjà 10 pièces d'or.’26‘Je vous le dis, répondit-il, on donnera à toute personne qui a, mais à celui qui n'a pas on enlèvera même ce qu'il a.27Quant à mes ennemis qui n'ont pas voulu que je règne sur eux, amenez-les ici et mettez-les à mort devant moi.’»
Entrée triomphale de Jésus à Jérusalem
28Après avoir dit cela, Jésus marcha devant la foule pour monter à Jérusalem.29Lorsqu'il approcha de Bethphagé et de Béthanie, vers la colline appelée mont des Oliviers, Jésus envoya deux de ses disciples30en leur disant: «Allez au village qui est en face. Quand vous y serez entrés, vous trouverez un ânon attaché sur lequel personne n'est encore jamais monté. Détachez-le et amenez-le.31Si quelqu'un vous demande: ‘Pourquoi le détachez-vous?’ vous [lui] répondrez: ‘Le Seigneur en a besoin.’»32Ceux qui étaient envoyés partirent et trouvèrent tout comme Jésus le leur avait dit.33Comme ils détachaient l'ânon, ses maîtres leur dirent: «Pourquoi détachez-vous l'ânon?»34Ils répondirent: «Le Seigneur en a besoin»35et ils amenèrent l'ânon à Jésus. Après avoir jeté leurs manteaux sur son dos, ils firent monter Jésus.36A mesure qu'il avançait, les gens étendaient leurs vêtements sur le chemin.37Déjà il approchait de Jérusalem, vers la descente du mont des Oliviers. Alors toute la foule des disciples, remplis de joie, se mirent à adresser à haute voix des louanges à Dieu pour tous les miracles qu'ils avaient vus.38Ils disaient: «Béni soit le roi qui vient au nom du Seigneur![1] Paix dans le ciel et gloire dans les lieux très hauts!» (Пс 118:26)39Du milieu de la foule, quelques pharisiens dirent à Jésus: «Maître, reprends tes disciples.»40Il répondit: «Je vous le dis, si eux se taisent, les pierres crieront!»41Quand il approcha de la ville et qu'il la vit, Jésus pleura sur elle et dit:42«Si seulement tu avais toi aussi reconnu, aujourd'hui, ce qui peut te donner la paix! Mais maintenant, cela est caché à tes yeux.43Des jours viendront pour toi où tes ennemis t'entoureront d'ouvrages fortifiés, t'encercleront et te serreront de tous côtés.44Ils te détruiront, toi et tes enfants au milieu de toi, et ils ne laisseront pas en toi pierre sur pierre, parce que tu n'as pas reconnu le moment où tu as été visitée.»
Jésus dans le temple
45Jésus entra dans le temple et se mit à en chasser les marchands.46Il leur dit: «Il est écrit: Mon temple sera une maison de prière[2], mais vous, vous en avez fait une caverne de voleurs[3].» (Ис 56:7; Ер 7:11)47Il enseignait tous les jours dans le temple. Les chefs des prêtres, les spécialistes de la loi et les chefs du peuple cherchaient à le faire mourir;48mais ils ne savaient pas comment s'y prendre, car tout le peuple l'écoutait, suspendu à ses lèvres.