1Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.2И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. (Лк 6:6; Лк 13:10)3Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“4Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати.5След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ (Мт 12:11)6И те не можаха да Му отговорят на това.
За гостите и домакините
7Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча:8„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. (Пр 25:6)9Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: „Отстъпи на този това място!“ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.10Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: „Приятелю, премести се на по-добро място!“ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си.11Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“ (Мт 23:12; Лк 18:14; 1 Пет 5:6)12А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата.13Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи.14И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
Притча за поканените на голямата вечеря
15Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“ (Мт 22:1)16А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. (Мт 22:1)17И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, понеже всичко е вече готово.“18И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!“19Другият рече: „Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!“20Третият рече: „Ожених се и затова не мога да дойда.“21Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: „Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“22Слугата се върна и рече: „Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.“23Тогава господарят рече на слугата си: „Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.24Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[1]“.“
Изисквания към учениците
25С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: (Мт 10:37)26„Ако някой идва при Мене и не се откъсне[2] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. (Мт 10:34; Лк 18:29)27Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Мт 16:24; Мк 8:34; Лк 9:23)28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара?29Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват30и да казват: „Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара“.31Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч.33И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена?35Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Мт 5:13; Мк 9:50; Лк 8:8)
1Un jour de sabbat, Jésus était allé dans la maison de l'un des chefs des pharisiens pour prendre un repas, et les pharisiens l'observaient.2Or un homme rempli d’œdème se trouvait devant lui.3Jésus prit la parole et dit aux professeurs de la loi et aux pharisiens: «Est-il permis [ou non] de faire une guérison le jour du sabbat?»4Ils gardèrent le silence. Alors Jésus toucha le malade, le guérit et le renvoya.5Puis il leur dit: «Lequel de vous, si son fils ou son bœuf tombe dans un puits, ne l'en retire pas aussitôt, même le jour du sabbat?»6Et ils furent incapables de répondre à cela.7Il adressa ensuite une parabole aux invités, en voyant qu'ils choisissaient les meilleures places. Il leur dit:8«Lorsque tu es invité par quelqu'un à des noces, ne te mets pas à la meilleure place, de peur qu'il n'y ait parmi les invités une personne plus importante que toi9et que celui qui vous a invités l'un et l'autre ne vienne te dire: ‘Laisse-lui la place!’ Tu aurais alors la honte d'aller occuper la dernière place.10Mais lorsque tu es invité, va te mettre à la dernière place, afin qu'au moment où celui qui t'a invité arrive, il te dise: ‘Mon ami, monte plus haut.’ Alors tu seras honoré devant [tous] ceux qui seront à table avec toi.11En effet, toute personne qui s'élève sera abaissée, et celle qui s'abaisse sera élevée.»12Il dit aussi à celui qui l'avait invité: «Lorsque tu organises un dîner ou un souper, n'invite pas tes amis, ni tes frères, ni tes parents, ni des voisins riches, de peur qu'ils ne t'invitent à leur tour pour te rendre la pareille.13Lorsque tu organises un festin, invite au contraire des pauvres, des estropiés, des boiteux, des aveugles,14et tu seras heureux, car ils ne peuvent pas te rendre la pareille. En effet, cela te sera rendu à la résurrection des justes.»15Après avoir entendu ces paroles, un de ceux qui étaient à table dit à Jésus: «Heureux celui qui prendra son repas dans le royaume de Dieu!»16Jésus lui répondit: «Un homme organisa un grand festin et invita beaucoup de gens.17A l'heure du festin, il envoya son serviteur dire aux invités: ‘Venez, car tout est déjà prêt.’18Mais tous sans exception se mirent à s'excuser. Le premier lui dit: ‘J'ai acheté un champ et je suis obligé d'aller le voir, excuse-moi, je t'en prie.’19Un autre dit: ‘J'ai acheté cinq paires de bœufs et je vais les essayer, excuse-moi, je t'en prie.’20Un autre dit: ‘Je viens de me marier, c'est pourquoi je ne peux pas venir.’21A son retour, le serviteur rapporta ces paroles à son maître. Alors le maître de la maison, en colère, dit à son serviteur: ‘Va vite sur les places et dans les rues de la ville et amène ici les pauvres, les estropiés, les aveugles et les boiteux.’22Le serviteur dit: ‘Maître, ce que tu as ordonné a été fait et il reste encore de la place.’23Le maître dit alors au serviteur: ‘Va sur les chemins et le long des haies, et ceux que tu trouveras, oblige-les à entrer, afin que ma maison soit remplie.24En effet, je vous le dis, aucun de ces hommes qui avaient été invités ne goûtera de mon festin.’»
Conditions pour être disciple
25De grandes foules faisaient route avec Jésus. Il se retourna et leur dit:26«Si quelqu'un vient à moi sans me préférer à son père, sa mère, sa femme, ses enfants, ses frères et ses sœurs, et même à sa propre vie, il ne peut pas être mon disciple.27Celui qui ne porte pas sa croix et ne me suit pas ne peut pas être mon disciple.28En effet, si l'un de vous veut construire une tour, il s'assied d'abord pour calculer la dépense et voir s'il a de quoi la terminer.29Autrement, si après avoir posé les fondations il ne peut pas la terminer, tous ceux qui le verront se mettront à se moquer de lui30en disant: ‘Cet homme a commencé à construire, et il n'a pas pu finir.’31De même, si un roi part en guerre contre un autre roi, il s'assied d'abord pour examiner s'il peut, avec 10'000 hommes, affronter celui qui vient l'attaquer avec 20'000.32Si ce n'est pas le cas, alors que l'autre roi est encore loin, il lui envoie une ambassade pour demander la paix.33Ainsi donc aucun de vous, à moins de renoncer à tout ce qu'il possède, ne peut être mon disciple.34»Le sel est une bonne chose, mais si le sel perd sa saveur, avec quoi la lui rendra-t-on?35Il n'est bon ni pour la terre, ni pour le fumier; on le jette dehors. Que celui qui a des oreilles pour entendre entende.»