1И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – (Йн 3:22)2въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му,3Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.4Но трябваше да мине през Самария.5И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. (И Н 24:32)6Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа.7Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус и каза: „Дай Ми да пия!“8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ (Езд 4:1; Мт 10:5; Лк 9:52)10Иисус в отговор и каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода[1].“ (Йн 7:37)11Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода?12Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ (Йн 8:53)13Иисус и отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее,14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ (Ис 58:11; Йн 6:34)15Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“16Казва и Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“17Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус и рече: „Добре каза: „Нямам мъж“,18защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“19Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.20Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие[2] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“21Иисус и рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.22Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. (Рим 9:4)23Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.24Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“25Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“26Иисус и каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ (Йн 9:37)27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“28Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:29„Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“30Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.31Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“32Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“33Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“34Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. (Йн 5:30; Йн 6:38; Евр 10:5)35Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва!36Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.37Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене.38Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“39И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“40Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена.41Тогава много повече хора повярваха заради думите Му42и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос[3].“ (1 Йн 4:14)
Иисус Христос изцелява сина на царски служител
43А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. (Мт 8:5; Лк 7:1)44Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника. (Йн 2:23)46Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. (Мт 8:5; Лк 7:1; Йн 2:1)47Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране.48А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ (Йн 20:25)49Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“50Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде.51А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“52А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“53Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. (Д А 16:31)54А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.
1Le Seigneur apprit que les pharisiens avaient entendu dire qu'il faisait et baptisait plus de disciples que Jean.2– A vrai dire Jésus ne baptisait pas lui-même, mais c'étaient ses disciples qui le faisaient. –3Alors il quitta la Judée et retourna en Galilée.4Comme il devait traverser la Samarie,5il arriva dans une ville de Samarie appelée Sychar, près du champ que Jacob avait donné à son fils Joseph.6Là se trouvait le puits de Jacob. Jésus, fatigué du voyage, était assis au bord du puits. C'était environ midi.7Une femme de Samarie vint puiser de l'eau. Jésus lui dit: «Donne-moi à boire.»8En effet, ses disciples étaient allés à la ville pour acheter de quoi manger.9La femme samaritaine lui dit: «Comment? Toi qui es juif, tu me demandes à boire, à moi qui suis une femme samaritaine?» - Les Juifs, en effet, n'ont pas de relations avec les Samaritains. -10Jésus lui répondit: «Si tu savais quel est le cadeau de Dieu et qui est celui qui te dit: ‘Donne-moi à boire’, tu lui aurais toi-même demandé à boire et il t'aurait donné de l'eau vive.»11«Seigneur, lui dit la femme, tu n'as rien pour puiser et le puits est profond. D'où aurais-tu donc cette eau vive?12Es-tu, toi, plus grand que notre ancêtre Jacob qui nous a donné ce puits et qui a bu de son eau, lui-même, ses fils et ses troupeaux?»13Jésus lui répondit: «Toute personne qui boit de cette eau-ci aura encore soif.14En revanche, celui qui boira de l'eau que je lui donnerai n'aura plus jamais soif et l'eau que je lui donnerai deviendra en lui une source d'eau qui jaillira jusque dans la vie éternelle.»15La femme lui dit: «Seigneur, donne-moi cette eau afin que je n'aie plus soif et que je n'aie plus à venir puiser ici.»16«Va appeler ton mari, lui dit Jésus, et reviens ici.»17La femme répondit: «Je n'ai pas de mari.» Jésus lui dit: «Tu as bien fait de dire: ‘Je n'ai pas de mari’,18car tu as eu cinq maris et l'homme que tu as maintenant n'est pas ton mari. En cela tu as dit la vérité.»19«Seigneur, lui dit la femme, je vois que tu es un prophète.20Nos ancêtres ont adoré sur cette montagne et vous dites, vous, que l'endroit où il faut adorer est à Jérusalem.»21«Femme, lui dit Jésus, crois-moi, l'heure vient où ce ne sera ni sur cette montagne ni à Jérusalem que vous adorerez le Père.22Vous adorez ce que vous ne connaissez pas; nous, nous adorons ce que nous connaissons, car le salut vient des Juifs.23Mais l'heure vient, et elle est déjà là, où les vrais adorateurs adoreront le Père en esprit et en vérité. En effet, ce sont là les adorateurs que recherche le Père.24Dieu est Esprit et il faut que ceux qui l'adorent l'adorent en esprit et en vérité.»25La femme lui dit: «Je sais que le Messie doit venir, celui que l'on appelle Christ. Quand il sera venu, il nous annoncera tout.»26Jésus lui dit: «Je le suis, moi qui te parle.»27Là-dessus arrivèrent ses disciples, et ils étaient étonnés de ce qu'il parlait avec une femme. Toutefois, aucun ne dit: «Que lui demandes-tu?» ou: «Pourquoi parles-tu avec elle?»28Alors la femme laissa sa cruche, s'en alla dans la ville et dit aux habitants:29«Venez voir un homme qui m'a dit [tout] ce que j'ai fait. Ne serait-il pas le Messie?»30Ils sortirent de la ville et vinrent vers lui.31Pendant ce temps, les disciples le pressaient en disant: «Maître, mange.»32Mais il leur dit: «J'ai à manger une nourriture que vous ne connaissez pas.»33Les disciples se disaient donc les uns aux autres: «Quelqu'un lui aurait-il apporté à manger?»34Jésus leur dit: «Ma nourriture est de faire la volonté de celui qui m'a envoyé et d'accomplir son œuvre.35Ne dites-vous pas qu'il y a encore quatre mois jusqu'à la moisson? Eh bien, je vous le dis, levez les yeux et regardez les champs: ils sont déjà blancs pour la moisson.36Celui qui moissonne reçoit un salaire et amasse du fruit pour la vie éternelle, afin que celui qui sème et celui qui moissonne se réjouissent ensemble.37En effet, en cela cette parole est vraie: ‘L'un sème et l'autre moissonne.’38Je vous ai envoyés récolter une moisson qui ne vous a pas demandé de travail; d'autres ont travaillé et vous êtes entrés dans leur travail.»39Beaucoup de Samaritains de cette ville crurent en Jésus à cause des paroles de la femme qui rendait ce témoignage: «Il m'a dit tout ce que j'ai fait.»40Ainsi donc, quand ils vinrent le trouver, les Samaritains le prièrent de rester avec eux. Il resta là deux jours.41Un bien plus grand nombre crurent à cause des paroles de Jésus,42et ils disaient à la femme: «Ce n'est plus seulement à cause de ce que tu as dit que nous croyons, car nous l'avons entendu nous-mêmes et nous savons qu'il est vraiment [le Messie,] le Sauveur du monde.»
Guérison du fils d'un officier
43Après ces deux jours, Jésus partit de là pour se rendre en Galilée,44car il avait déclaré lui-même qu'un prophète n'est pas honoré dans sa propre patrie.45Lorsqu'il arriva en Galilée, il fut bien accueilli par les Galiléens qui avaient vu tout ce qu'il avait fait à Jérusalem pendant la fête. En effet, eux aussi étaient allés à la fête.46Jésus retourna donc à Cana en Galilée, où il avait changé l'eau en vin. Il y avait à Capernaüm un officier du roi dont le fils était malade.47Quand il apprit que Jésus était venu de Judée en Galilée, il alla le trouver et le pria de descendre guérir son fils, car il était sur le point de mourir.48Jésus lui dit: «Si vous ne voyez pas des signes et des prodiges, vous ne croirez donc pas?»49L'officier du roi lui dit: «Seigneur, descends avant que mon enfant ne meure!»50«Vas-y, lui dit Jésus, ton fils vit.» Cet homme crut à la parole que Jésus lui avait dite et s'en alla.51Il était déjà en train de redescendre lorsque ses serviteurs vinrent à sa rencontre et lui dirent: «Ton enfant vit.»52Il leur demanda à quelle heure il était allé mieux et ils lui dirent: «C'est hier, à une heure de l'après-midi, que la fièvre l'a quitté.»53Le père reconnut que c'était à cette heure-là que Jésus lui avait dit: «Ton fils vit.» Alors il crut, lui et toute sa famille.54Jésus fit ce deuxième signe miraculeux après être revenu de Judée en Galilée.