1Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра и Марта. (Лк 10:38)2А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. (Йн 12:3)3Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“4Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ (Йн 9:3)5А Иисус обичаше Марта и сестра и, както и Лазар.6Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.7След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“8Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ (Йн 8:59; Йн 10:31)9Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Йн 8:12; Йн 9:4; Йн 12:35)10А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“11Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ (Мк 5:39)12Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“13Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.14Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.15Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“16Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“17Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.19Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. (Йн 12:9; Йн 12:17)20Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.21Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Йн 11:32)22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“23Иисус и рече: „Брат ти ще възкръсне.“24Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“25Иисус и рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. (Йн 5:21; Йн 8:51)26Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“27Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“ (Йн 1:9; Йн 6:14; Йн 18:37)28Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“29Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.30Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.31Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.32А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ (Йн 11:21)33Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано34рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“35Иисус се просълзи.36Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“37Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“ (Йн 9:1)38Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.39Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“40Иисус и рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“41Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият[1]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. (Йн 17:1)42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ (Йн 17:8)43След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ (Йн 5:28)44И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
Заговор за убийството на Иисус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. (Мт 26:1; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 8:30)46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.47Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“49Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, (Лк 3:2; Йн 18:13)50нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“51Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; (Йн 10:16)52и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.53И от този ден те се сговориха да Го убият. (Мт 26:1; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 5:18; Йн 7:1; Йн 7:19; Йн 8:37; Йн 8:40)54Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.55Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.56Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ (Йн 7:11)57А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.
1Il y avait un homme malade; c'était Lazare de Béthanie, le village de Marie et de sa sœur Marthe.2- Marie était celle qui versa du parfum sur les pieds du Seigneur et qui les essuya avec ses cheveux; c'était son frère Lazare qui était malade. -3Les sœurs envoyèrent dire à Jésus: «Seigneur, celui que tu aimes est malade.»4A cette nouvelle, Jésus dit: «Cette maladie n'aboutira pas à la mort, mais elle servira à la gloire de Dieu, afin qu'à travers elle la gloire du Fils de Dieu soit révélée.»5Or, Jésus aimait Marthe, sa sœur et Lazare.6Quand il eut appris que Lazare était malade, il resta encore deux jours à l'endroit où il était.7Puis il dit aux disciples: «Retournons en Judée.»8Les disciples lui dirent: «Maître, tout récemment les Juifs cherchaient à te lapider et tu retournes là-bas?»9Jésus répondit: «N'y a-t-il pas douze heures de jour? Si quelqu'un marche pendant le jour, il ne trébuche pas, parce qu'il voit la lumière de ce monde;10mais si quelqu'un marche pendant la nuit, il trébuche, parce que la lumière n'est pas en lui.»11Après ces paroles, il leur dit: «Notre ami Lazare s'est endormi, mais je vais aller le réveiller.»12Les disciples lui dirent: «Seigneur, s'il s'est endormi, il sera guéri.»13En fait, Jésus avait parlé de la mort de Lazare, mais ils crurent qu'il parlait de l'assoupissement du sommeil.14Jésus leur dit alors ouvertement: «Lazare est mort.15Et à cause de vous, afin que vous croyiez, je me réjouis de ce que je n'étais pas là. Mais allons vers lui.»16Là-dessus Thomas, appelé Didyme, dit aux autres disciples: «Allons-y, nous aussi, afin de mourir avec lui.»17A son arrivée, Jésus trouva que Lazare était depuis quatre jours déjà dans le tombeau.18Béthanie était près de Jérusalem, à moins de trois kilomètres,19et beaucoup de Juifs étaient venus chez Marthe et Marie pour les consoler de la mort de leur frère.20Lorsque Marthe apprit que Jésus arrivait, elle alla à sa rencontre, tandis que Marie restait assise à la maison.21Marthe dit à Jésus: «Seigneur, si tu avais été ici, mon frère ne serait pas mort.22[Cependant,] même maintenant, je sais que tout ce que tu demanderas à Dieu, Dieu te l'accordera.»23Jésus lui dit: «Ton frère ressuscitera.»24«Je sais, lui répondit Marthe, qu'il ressuscitera lors de la résurrection, le dernier jour.»25Jésus lui dit: «C'est moi qui suis la résurrection et la vie. Celui qui croit en moi vivra, même s'il meurt;26et toute personne qui vit et croit en moi ne mourra jamais. Crois-tu cela?»27Elle lui dit: «Oui, Seigneur, je crois que tu es le Messie, le Fils de Dieu, qui devait venir dans le monde.»28Après avoir dit cela, elle alla appeler secrètement sa sœur Marie en lui disant: «Le maître est ici et te demande.»29A ces mots, Marie se leva sans attendre et alla vers lui.30Jésus n'était pas encore entré dans le village, mais il était à l'endroit où Marthe l'avait rencontré.31Les Juifs qui étaient avec Marie dans la maison et qui la consolaient la virent se lever soudain et sortir; ils la suivirent en disant: «Elle va au tombeau pour y pleurer.»32Marie arriva à l'endroit où était Jésus. Quand elle le vit, elle tomba à ses pieds et lui dit: «Seigneur, si tu avais été ici, mon frère ne serait pas mort.»33En la voyant pleurer, elle et les Juifs venus avec elle, Jésus fut profondément indigné et bouleversé.34Il dit: «Où l'avez-vous mis?» «Seigneur, lui répondit-on, viens et tu verras.»35Jésus pleura.36Les Juifs dirent alors: «Voyez comme il l'aimait!»37Et quelques-uns d'entre eux dirent: «Lui qui a ouvert les yeux de l'aveugle, ne pouvait-il pas aussi faire en sorte que cet homme ne meure pas?»38Jésus, de nouveau profondément indigné, se rendit au tombeau. C'était une grotte; une pierre fermait l'entrée.39Jésus dit: «Enlevez la pierre.» Marthe, la sœur du mort, lui dit: «Seigneur, il sent déjà, car il y a quatre jours qu'il est là.»40Jésus lui dit: «Ne t'ai-je pas dit que si tu crois, tu verras la gloire de Dieu?»41Ils enlevèrent donc la pierre [de l'endroit où le mort avait été déposé]. Jésus leva alors les yeux et dit: «Père, je te remercie de ce que tu m'as écouté.42Pour ma part, je savais que tu m'écoutes toujours, mais j'ai parlé à cause de la foule qui m'entoure, afin qu'ils croient que c'est toi qui m'as envoyé.»43Après avoir dit cela, il cria d'une voix forte: «Lazare, sors!»44Et le mort sortit, les pieds et les mains attachés par des bandelettes et le visage enveloppé d'un linge. Jésus leur dit: «Détachez-le et laissez-le s'en aller.»45Beaucoup de Juifs qui étaient venus auprès de Marie et qui virent ce que Jésus avait fait crurent en lui.46Mais quelques-uns d'entre eux allèrent trouver les pharisiens et leur racontèrent ce que Jésus avait fait.47Alors les chefs des prêtres et les pharisiens rassemblèrent le sanhédrin[1] et dirent: «Qu'allons-nous faire? En effet, cet homme fait beaucoup de signes miraculeux.48Si nous le laissons faire, tous croiront en lui et les Romains viendront détruire et notre ville et notre nation.»49L'un d'eux, Caïphe, qui était grand-prêtre cette année-là, leur dit: «Vous n'y comprenez rien;50vous ne réfléchissez pas qu'il est dans notre intérêt qu'un seul homme meure pour le peuple et que la nation tout entière ne disparaisse pas.»51Or il ne dit pas cela de lui-même, mais comme il était grand-prêtre cette année-là, il prophétisa que Jésus devait mourir pour la nation.52Et ce n'était pas pour la nation seulement, c'était aussi afin de réunir en un seul corps les enfants de Dieu dispersés.53Dès ce jour, ils tinrent conseil pour le faire mourir.54C'est pourquoi Jésus ne se montra plus ouvertement parmi les Juifs, mais il se retira dans la région voisine du désert, dans une ville appelée Ephraïm, où il resta avec ses disciples.55La Pâque des Juifs était proche et beaucoup de gens montèrent de la campagne à Jérusalem avant la Pâque pour se purifier.56Ils cherchaient Jésus et se disaient les uns aux autres dans le temple: «Qu'en pensez-vous? Ne viendra-t-il pas à la fête?»57Or les chefs des prêtres et les pharisiens avaient donné l'ordre que, si quelqu'un savait où était Jésus, il le dénonce, afin qu'on l'arrête.