Изход 33 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Възстановяване на Завета на Бога с Израил

1 След това Господ каза на Мойсей: „Тръгни, потеглете оттук ти и народът, който изведе от Египет. Отиди в земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам.“ (Бит 12:7; Бит 26:3; Бит 28:13)

Бит 12:7Бит 26:3Бит 28:13

2 Пред тебе ще изпратя Ангел и ще прогоня ханаанци, аморейци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци. 3 ^[1] В земята, където текат мляко и мед; защото Аз няма да вървя между вас, за да не ви изтребя по пътя, понеже сте твърдоглав народ.“ 4 Когато народът чу тези тежки думи, изпадна в покруса и никой не си постави украшенията. 5 Защото Господ бе казал на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сте твърдоглав народ. Ако тръгна между вас, в един миг ще ви довърша. А сега, махнете от себе си украшенията. Аз ще видя какво да правя с вас“.“ 6 Израилтяните махнаха украшенията си при планината Хорив. 7 А Мойсей взе скинията, разположи я извън лагера и я нарече скиния на събранието. Всеки, който търсеше Господа, идваше в скинията на събранието, която се намираше извън лагера. 8 Когато Мойсей излизаше, за да отиде в скинията, целият народ ставаше на крак и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Мойсей, докато влезе в скинията. 9 Щом Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на скинията. Тогава Той^[2] говореше с Мойсей. (Изх 34:34) 10 Когато целият народ виждаше облачния стълб да стои при входа на скинията, всички ставаха на крак и всеки се покланяше при входа на шатрата си. 11 Тогава Господ говореше лице в лице с Мойсей, като човек с приятеля си. Когато Мойсей се връщаше в лагера, неговият служител младежът Иисус, син Навинов, не се отдалечаваше от скинията. (Чис 12:8; Вт 34:10)

Чис 12:8Вт 34:10

12 Мойсей каза на Господа: „Ето Ти ми заповядваш: „Предвождай този народ“, а не си ми открил кого ще изпратиш с мене, въпреки че беше ми казал: „Тебе Аз те познавам по име и ти придоби Моето благоволение.“ 13 Ако съм придобил Твоето благоволение, то открий ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная, за да придобия Твоето благоволение. Помисли, че тези хора са Твой народ.“ 14 Господ отговори: „Моето присъствие ще те придружава и Аз ще те въведа в мястото на покоя.“ 15 Мойсей Му възрази: „Ако Твоето присъствие не дойде^[3], то изобщо не ни извеждай оттук. 16 Защото по какво ще се разбере, че аз и Твоят народ сме придобили Твоето благоволение, ако не по това, че Ти ще потеглиш с нас? Тогава аз и Твоят народ ще се отличаваме от всеки друг народ, който се намира на земята.“ (Вт 2:7) 17 В отговор Господ каза на Мойсей: „Също и това, за което ти се помоли, Аз ще извърша, защото ти придоби Моето благоволение и Аз те познавам по име.“ 18 Мойсей помоли: „Покажи ми славата Си.“ (3 Цар 19:11) 19 Господ отговори: „Аз ще направя да мине пред тебе цялото Ми великолепие и ще възглася по име: „Яхве е пред тебе.“ Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“^[4] (Изх 3:14; Изх 34:6; Рим 9:15)

Изх 3:14Изх 34:6Рим 9:15

20 А после добави: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ (Бит 32:31; Изх 19:21; Лев 16:2; Чис 4:20; Вт 5:25; Съд 6:22; Ис 6:5)

Бит 32:31Изх 19:21Лев 16:2Чис 4:20Вт 5:25Съд 6:22Ис 6:5

21 Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала. 22 Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина. 23 Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 L'Eternel dit à Moïse: «Vas-y, pars d'ici avec le peuple que tu as fait sortir d'Egypte. Monte vers le pays que j'ai juré de donner à Abraham, à Isaac et à Jacob en disant: ‘Je le donnerai à ta descendance.’ 2 J'enverrai un ange devant toi et je chasserai les Cananéens, les Amoréens, les Hittites, les Phéréziens, les Héviens et les Jébusiens. 3 Monte vers ce pays où coulent le lait et le miel. En revanche, je ne monterai pas au milieu de toi, car tu es un peuple réfractaire et je risquerais de te faire disparaître en chemin.» 4 Lorsque le peuple entendit cette parole de malheur, il prit le deuil et personne ne mit ses ornements. 5 L'Eternel dit à Moïse: «Dis aux Israélites: ‘Vous êtes un peuple réfractaire. Si je montais un seul instant au milieu de toi, je te détruirais. Retire maintenant les ornements que tu portes et je verrai ce que je te ferai.’» 6 Les Israélites se dépouillèrent de leurs ornements en s'éloignant du mont Horeb.

Les rencontres de Moïse avec l'Eternel

7 Moïse prit la tente et la dressa à l'extérieur du camp, à une certaine distance. Il l'appela «tente de la rencontre». Tous ceux qui consultaient l'Eternel allaient vers la tente de la rencontre, à l'extérieur du camp. 8 Lorsque Moïse se rendait à cette tente, tout le peuple se levait; chacun se tenait à l'entrée de sa tente et le suivait des yeux jusqu'à ce qu'il ait pénétré dans la tente. 9 Lorsque Moïse avait pénétré dans la tente, la colonne de nuée descendait et s'arrêtait à l'entrée de la tente, et l'Eternel parlait avec Moïse. 10 Tout le peuple voyait la colonne de nuée s'arrêter à l'entrée de la tente, et tout le peuple se levait et adorait, chacun à l'entrée de sa tente. 11 L'Eternel parlait avec Moïse face à face, comme un homme parle à son ami. Puis Moïse retournait au camp, tandis que son jeune assistant, Josué, fils de Nun, ne sortait pas de la tente. 12 Moïse dit à l'Eternel: «Voici que tu me dis: ‘Fais monter ce peuple!’ et tu ne me fais pas connaître qui tu enverras avec moi. Cependant, tu as dit: ‘Je te connais par ton nom et tu as trouvé grâce à mes yeux.’ 13 Maintenant, si j'ai trouvé grâce à tes yeux, fais-moi connaître tes voies. Alors je te connaîtrai et je pourrai encore trouver grâce à tes yeux. Regarde: cette nation est ton peuple.» 14 L'Eternel répondit: «Je marcherai moi-même avec toi et je te donnerai du repos.» 15 Moïse lui dit: «Si tu ne marches pas toi-même avec nous, ne nous fais pas partir d'ici. 16 Comment sera-t-il donc certain que j'ai trouvé grâce à tes yeux, ainsi que ton peuple? Ne sera-ce pas quand tu marcheras avec nous et quand nous serons différents, moi et ton peuple, de tous les peuples qui sont à la surface de la terre?» 17 L'Eternel dit à Moïse: «Je ferai aussi ce que tu me demandes là parce que tu as trouvé grâce à mes yeux et que je te connais par ton nom.» 18 Moïse dit: «Fais-moi donc voir ta gloire!» 19 L'Eternel répondit: «Je ferai passer devant toi toute ma bonté et je proclamerai devant toi le nom de l'Eternel. Je fais grâce à qui je veux faire grâce, et j'ai compassion de qui je veux avoir compassion.^[1]» (Рим 9:15) 20 Il ajouta: «Tu ne pourras pas voir mon visage, car l'homme ne peut me voir et vivre.» 21 L'Eternel dit: «Voici un endroit près de moi. Tu te tiendras sur le rocher. 22 Quand ma gloire passera, je te mettrai dans un creux du rocher et je te couvrirai de ma main jusqu'à ce que je sois passé. 23 Lorsque j'écarterai ma main, tu me verras par-derrière, mais mon visage ne pourra pas être vu.»