1Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка.2Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца. (Изх 6:20; Д А 7:20; Евр 11:23)3Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил.4А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.5Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе.6Когато го отвори, тя видя – ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“7Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“8Фараоновата дъщеря и отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето.9Фараоновата дъщеря и поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми.10А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“. (Д А 7:21)
Бягство на Мойсей в мадиамската земя
11В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си[1] и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му.12Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка.13Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“14А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“ (Д А 7:35)15Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей. Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец. (Д А 7:23; Евр 11:27)16Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща. (Бит 24:11; Бит 29:2)17Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им.18Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“19Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“20Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“21На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора.22Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя[2].“ (Изх 18:2)23След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога.24Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков. (Бит 15:13)25Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.
1Un homme de la famille de Lévi avait pris pour femme une Lévite.2Cette femme fut enceinte et mit au monde un fils. Elle vit qu'il était beau et elle le cacha pendant trois mois.3Lorsqu'elle ne put plus le garder caché, elle prit une caisse de jonc, qu'elle enduisit de bitume et de poix; puis elle y mit l'enfant et le déposa parmi les roseaux sur la rive du fleuve.4La sœur de l'enfant se posta à une certaine distance pour savoir ce qui lui arriverait.5Or, la fille du pharaon descendit au fleuve pour se baigner tandis que ses servantes se promenaient le long du fleuve. Elle vit la caisse au milieu des roseaux et envoya sa servante la prendre.6Quand elle l'ouvrit, elle vit l'enfant: c'était un petit garçon qui pleurait. Prise de pitié pour lui, elle dit: «C'est un enfant des Hébreux!»7Alors la sœur de l'enfant dit à la fille du pharaon: «Veux-tu que j'aille te chercher une nourrice parmi les femmes des Hébreux afin qu'elle allaite cet enfant pour toi?»8«Vas-y», lui répondit la fille du pharaon. Et la jeune fille alla chercher la mère de l'enfant.9La fille du pharaon lui dit: «Emporte cet enfant et allaite-le pour moi; je te donnerai ton salaire.» La femme prit l'enfant et l'allaita.10Quand il eut grandi, elle l'amena à la fille du pharaon et il fut un fils pour elle. Elle l'appela Moïse, «car, dit-elle, je l'ai retiré de l'eau.»11Une fois devenu grand, Moïse sortit vers ses frères[1] et vit leurs pénibles travaux. Il vit un Egyptien frapper un Hébreu, un de ses frères.12Il regarda de tous côtés, vit qu'il n'y avait personne et tua l'Egyptien qu'il cacha dans le sable.13Quand il sortit le jour suivant, il vit deux Hébreux se battre. Il dit à celui qui avait tort: «Pourquoi frappes-tu ton prochain?»14Cet homme répondit alors: «Qui t'a établi chef et juge sur nous? Est-ce pour me tuer que tu me parles, tout comme tu as tué l'Egyptien?»[2] Moïse eut peur et se dit: «L'affaire est certainement connue.» (Д А 7:27; Д А 7:35)15Le pharaon apprit ce qui s'était passé et il chercha à faire mourir Moïse, mais Moïse s'enfuit loin de lui et s'installa dans le pays de Madian. Il s'arrêta près d'un puits.16Le prêtre de Madian avait sept filles. Celles-ci vinrent puiser de l'eau et elles remplirent les abreuvoirs pour faire boire le troupeau de leur père.17Les bergers arrivèrent et les chassèrent. Alors Moïse se leva, prit leur défense et fit boire leur troupeau.18Quand elles furent de retour chez Réuel, leur père, il demanda: «Pourquoi revenez-vous si vite aujourd'hui?»19Elles répondirent: «Un Egyptien nous a délivrées de la main des bergers; il nous a même puisé de l'eau et a fait boire le troupeau.»20Réuel dit à ses filles: «Où est-il? Pourquoi avez-vous laissé cet homme? Allez l'appeler pour qu'il vienne prendre un repas.»21Moïse décida de s'installer chez cet homme, qui lui donna en mariage sa fille Séphora.22Elle mit au monde un fils, qu'il appela Guershom «car, dit-il, je suis en exil dans un pays étranger.»
Appel de Moïse
23Longtemps après, le roi d'Egypte mourut. Les Israélites gémissaient du fond de l'esclavage, ils poussaient des cris. Leurs appels montèrent du fond de l'esclavage jusqu'à Dieu.24Dieu entendit leurs gémissements et se souvint de son alliance avec Abraham, Isaac et Jacob.25Dieu vit les Israélites, il comprit leur situation.