1Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. (Д А 19:21; 2 Кор 2:12)2А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция.3Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. (Д А 9:23; Д А 20:19; Д А 23:12)4До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. (Д А 16:1; Д А 19:22; Д А 19:29; Д А 21:29; Д А 27:2; Еф 6:21; Кол 4:10; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12; Флм 1:24)5Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада.6А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена. (2 Тим 4:13)
Възкресяване на Евтих
7В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.8В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.9Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.10Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:32; Мк 5:39)11И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.12Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.14И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.16Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница. (Д А 19:21)
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, (2 Кор 1:8; 1 Сол 1:5; 1 Сол 2:1)19служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; (2 Кор 11:23)20как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, (Д А 20:27)21как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.22И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там (Д А 19:21)23освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. (Д А 21:4; Д А 21:11; Д А 21:33)24Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. (Д А 26:15; Фил 1:20; 2 Тим 4:6)25И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство.26Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, (Д А 18:6)27защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. (Д А 20:20)28И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. (Еф 1:14; Евр 9:12; 1 Пет 1:18; 1 Пет 5:1)29Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. (Мт 7:15)30Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. (2 Пет 2:1; 1 Йн 2:19)31Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. (Д А 20:19)32А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени.33От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. (1 Цар 12:3; Мт 10:8; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:7)34Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12)35С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“ (Еф 4:28)36И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.37Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха,38наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба. (Д А 20:25)
1Lorsque le tumulte eut cessé, Paul fit venir les disciples [et les encouragea], puis il prit congé d'eux et partit pour la Macédoine.2Il parcourut cette région en adressant de nombreuses paroles d'encouragement aux croyants et se rendit en Grèce3où il séjourna trois mois. Il était sur le point d'embarquer pour la Syrie, mais comme les Juifs formaient un complot contre lui, il décida de repartir par la Macédoine.4Il avait pour l'accompagner [jusqu'en Asie] Sopater de Bérée, [fils de Pyrrhus,] Aristarque et Secundus de Thessalonique, Gaïus de Derbe, Timothée, ainsi que Tychique et Trophime, originaires d'Asie.5Ceux-ci prirent les devants et nous attendirent à Troas.6De notre côté, après la fête des pains sans levain, nous avons embarqué à Philippes et, au bout de 5 jours, nous les avons rejoints à Troas où nous avons passé 7 jours.7Le dimanche, nous étions réunis pour rompre le pain. Comme il devait partir le lendemain, Paul s'entretenait avec les disciples, et il a prolongé son discours jusqu'à minuit.8Il y avait beaucoup de lampes dans la chambre à l'étage où nous étions rassemblés.9Or, un jeune homme du nom d'Eutychus était assis sur le bord de la fenêtre. Il s'est profondément endormi pendant le long discours de Paul et, entraîné par le sommeil, il est tombé du troisième étage. Quand on a cherché à le relever, il était mort.10Mais Paul est descendu, s'est penché sur lui et l'a pris dans ses bras en disant: «Ne vous inquiétez pas, car son âme est en lui.»11Ensuite il est remonté, a rompu le pain et a mangé. Il a poursuivi ses entretiens jusqu'à l'aube, puis il est parti.12Le jeune homme a été ramené vivant, à leur grande consolation.13Quant à nous, nous avons pris les devants pour embarquer sur un bateau à destination d'Assos. Nous devions y reprendre Paul, conformément à ses instructions, car il voulait faire la route à pied.14Lorsqu'il nous a rejoints à Assos, nous l'avons pris à bord et sommes allés à Mytilène.15De là, continuant par la mer, nous sommes arrivés le lendemain en face de Chios. Le jour suivant nous sommes passés par Samos, et le jour d'après nous sommes arrivés à Milet.
Paul et les anciens d'Ephèse
16Paul avait décidé de passer au large d'Ephèse sans s'y arrêter afin de ne pas perdre de temps en Asie; il se dépêchait en effet pour être, si possible, le jour de la Pentecôte à Jérusalem.17Cependant, de Milet, il a envoyé chercher à Ephèse les anciens de l'Eglise.18Lorsqu'ils sont arrivés vers lui, il leur a dit: «Vous savez de quelle manière je me suis toujours comporté avec vous, depuis le jour où j'ai mis le pied en Asie:19j'ai servi le Seigneur en toute humilité, avec [beaucoup de] larmes et au milieu des épreuves que provoquaient pour moi les complots des Juifs.20Vous savez que, sans rien cacher, je vous ai annoncé et enseigné tout ce qui vous était utile, en public et dans les maisons,21en appelant les Juifs et les non-Juifs à changer d'attitude en se tournant vers Dieu et à croire en notre Seigneur Jésus[-Christ].22»Et maintenant, voici que, lié par l'Esprit, je vais à Jérusalem sans savoir ce qui m'y arrivera.23Je sais seulement que, de ville en ville, l'Esprit saint m'avertit que des liens et des souffrances m'attendent.24Mais je n'y attache aucune importance et je ne considère pas ma vie comme précieuse, pourvu que j'accomplisse [avec joie] ma course et le ministère que le Seigneur Jésus m'a confié: annoncer la bonne nouvelle de la grâce de Dieu.25»Désormais, je le sais, vous ne verrez plus mon visage, vous tous au milieu de qui j'ai passé en prêchant le royaume [de Dieu].26C'est pourquoi je vous déclare aujourd'hui que je suis pur du sang de vous tous,27car je vous ai annoncé tout le plan de Dieu sans rien en cacher.28Faites donc bien attention à vous-mêmes et à tout le troupeau dont le Saint-Esprit vous a confié la responsabilité; prenez soin de l'Eglise de Dieu qu'il s'est acquise par son propre sang.29Je sais qu'après mon départ des loups cruels s'introduiront parmi vous, et ils n'épargneront pas le troupeau;30de vos propres rangs surgiront des hommes qui donneront des enseignements pervertis pour entraîner les disciples à leur suite.31Restez donc vigilants et souvenez-vous que durant 3 ans, nuit et jour, je n'ai pas cessé d'avertir avec larmes chacun de vous.32»Et maintenant, [frères,] je vous confie à Dieu et au message de sa grâce, lui qui a le pouvoir d'édifier et de [vous] donner un héritage avec tous les saints.33Je n'ai désiré ni l'argent, ni l'or, ni les habits de personne.34Vous le savez vous-mêmes, les mains que voici ont pourvu à mes besoins et à ceux de mes compagnons.35En tout, je vous ai montré qu'il faut travailler ainsi pour soutenir les faibles et se rappeler les paroles du Seigneur Jésus, puisqu'il a lui-même dit: ‘Il y a plus de bonheur à donner qu'à recevoir.’»36Après avoir dit cela, il s'est mis à genoux et a prié avec eux tous.37Tous ont alors fondu en larmes; ils se jetaient au cou de Paul et l'embrassaient,38attristés surtout parce qu'il avait dit qu'ils ne verraient plus son visage. Puis ils l'ont accompagné jusqu'au bateau.