1След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“ (1 Цар 18:1; 1 Цар 20:15)2В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“ (2 Цар 16:1)3Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“ (2 Цар 4:4)4И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“ (2 Цар 17:27)5Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар.6И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“7Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“8А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар.10Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги. (2 Цар 16:1)11Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове.12А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей. (2 Цар 19:25)13Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.
1David asked, ‘Is anyone left from the royal house of Saul? If there is, I want to be kind to him because of Jonathan.’2Ziba was a servant in Saul’s family. David sent for him to come and see him. The king said to him, ‘Are you Ziba?’ ‘I’m ready to serve you,’ he replied.3The king asked, ‘Isn’t there anyone still alive from the royal house of Saul? God has been very kind to me. I would like to be kind to that person in the same way.’ Ziba answered the king, ‘A son of Jonathan is still living. Both of his feet were hurt so that he can’t walk.’4‘Where is he?’ the king asked. Ziba answered, ‘He’s in the town of Lo Debar. He’s staying at the house of Makir, the son of Ammiel.’5So King David brought Mephibosheth from Makir’s house in Lo Debar.6Mephibosheth came to David. He was the son of Jonathan, the son of Saul. Mephibosheth bowed down to David to show him respect. David said, ‘Mephibosheth!’ ‘I’m ready to serve you,’ he replied.7‘Don’t be afraid,’ David told him. ‘You can be sure that I will be kind to you because of your father Jonathan. I’ll give back to you all the land that belonged to your grandfather Saul. And I’ll always provide what you need.’8Mephibosheth bowed down to David. He said, ‘Who am I? Why should you pay attention to me? I’m nothing but a dead dog.’9Then the king sent for Saul’s servant Ziba. He said to him, ‘I’m giving your master’s grandson everything that belonged to Saul and his family.10You and your sons and your servants must farm the land for him. You must bring in the crops. Then he’ll be taken care of. I’ll always provide what he needs.’ Ziba had 15 sons and 20 servants.11Then Ziba said to the king, ‘I’ll do anything you command me to do. You are my king and master.’ So David provided what Mephibosheth needed. He treated him like one of the king’s sons.12Mephibosheth had a young son named Mika. All the members of Ziba’s family became servants of Mephibosheth.13Mephibosheth lived in Jerusalem. The king always provided what he needed. Both of his feet were hurt so that he could not walk.